Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Ах, боже, боже, боже! — въздъхна Кленъм.
— Вижте ме мене — продължаваше спора си Панкс със своя седмичен наемател. — За какво друго, според вас, смятам, че съм създаден? За нищо. Рано ставам, поемам си работата, набързо похапвам и това е. Ти ме карай аз да работя, аз ще те карам ти да работиш, ти пък ще караш друг да работи. Ето на, това е то дългът на човека в търговска страна като нашата.
Повървяха известно време мълчаливо и Кленъм каза:
— А нямате ли вкус към нищо друго, мистър Панкс?
— Какъв вкус? — сухо откликна Панкс.
— Ами, да кажем, склонност към нещо.
— Имам склонност към парите, сър, ако бихте ми, показали как да я задоволя — отговори Панкс. Той отново издаде оня звук и спътникът му изведнъж осъзна, че това е смехът на Панкс. Той беше човек, необикновен във всяко отношение; възможно бе всичко да не бе казано съвсем сериозно, но стегнатият, твърд, бърз начин, по който бяха изстреляни тези принципи-въглени, изхвърляни сякаш с някакъв механизъм, не звучеше твърде като шега.
— Предполагам, че не сте голям читател? — запита Кленъм.
— Не чета нищо друго освен писма и сметки. Не събирам нищо друго освен обявления за издирване на роднински връзки. Ако това би могло да се нарече вкус, значи, и аз имам някакъв вкус. Вие не сте ли от рода Кленъм от Корнуол, мистър Кленъм?
— За пръв път ги чувам.
— Знаех, че не сте от тях. Питах майка ви, сър. Тя има достатъчно силен характер, за да остави една добра възможност да й се изплъзне.
— Да речем, че бях от корнуолските Кленъм?
— Щяхте да чуете нещо във ваша полза.
— Така ли? Толкова отдавна не съм чувал нищо в моя полза.
— Има едно обедняло имение в Корнуол, сър, и ни един корнуолски Кленъм, който да го откупи — обясни Панкс, като измъкна бележника от джоба си и после пак го мушна вътре. — Аз свивам насам. Желая ви лека нощ.
— Лека нощ! — отвърна Кленъм, но влекачът, олекнал изведнъж, освободил се от своя товар, вече се изгубваше в далечината.
Прекосили бяха заедно Смитфийлд и Кленъм остана сам на ъгъла на Барбикън. Той нямаше намерение да се представи в неприветливата стая на майка си тази вечер и едва ли и в някоя пустош би се чувствувал по-потиснат и отхвърлен. Кривна бавно по Алдърсгейт Стрийт и както замислено крачеше към катедралата „Свети Павел“ на път за някой от големите булеварди заради светлината и оживлението по тях, пред него, по същия тротоар, се зададе гъста тълпа и той се отдръпна до вратата на някакъв магазин, за да я пропусне. Когато наближиха, видя, че се трупат около нещо, което бе вдигнато на раменете на неколцина от тях. Кленъм скоро различи носилка, скалъпена набързо от прозоречен кепенк; а от свитата фигура върху нея, от откъслечните разговори на тълпата, от калния вързоп, носен от някакъв мъж, и от калната шапка, носена от другиго, разбра, че е станала злополука. Носачите спряха под светлината на лампата на няколко крачки от него, за да понаместят товара си, а понеже и тълпата спря, той се намери в средата на навалицата.
— Ранен ли носят в болницата? — запита той един старец, който стоеше и поклащаше глава, готов да подхване разговор.
— Да — отговори човекът, — жертва на пощенските коли. Да ги съдят и глобяват тези пощенски коли. Юрнали се като луди от Ляд Лейн и Ууд Стрийт с дванайсет-тринайсет мили в час, тия пощенски коли. Чудя се, че толкова малко хора са утрепали досега!
— Но този тук не е убит, надявам се?
— Откъде да знам! — отвърна човекът. — Ако е жив, то не е защото пощенците не са искали да го утрепят. — Той скръсти ръце и се приготви да изрази възмущението си от „тези пощенски коли“ пред всеки, готов да го слуша, и няколко души от симпатия към пострадалия го подкрепиха; един глас каза на Кленъм: „Същинска обществена напаст са тези пощенски коли, сър!“, друг се обади: „Снощи една спря на педя от едно дете“; трети каза: „Видях как една премаза някаква котка, сър — но това можеше да бъде и собствената ви майка, нали?“, а в думите на всички се четеше мисълта, че ако случайно се ползува с някакво обществено влияние, той най-полезно би могъл да го употреби срещу „тези пощенски коли“.
— То ние, англичаните, гдето сме тукашни, всяка нощ трябва да си пазим живота от тези пощенски коли — продължи първият старец — и хем ги познаваме още преди да се покажат зад ъгъла, за да ни направят на парчета, а пък какво искаме от един нещастен чужденец, който не ги е ни чувал, ни виждал!