Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
В мрака прошумоля плат.
— Да живее Мечът — каза женски глас.
Въслата изплува от сенките, с трима Нокти по петите й. Темпър рядко я бе виждал от толкова близо. Носеше обичайната си униформа, съставена от риза, шарф и панталони, а краката й бяха боси. Обикновеното лице на жената бе плоско и тясно, веждите сключени. Косата й бе подстригана късо, което бе обичайно за жените, служещи в малазанската армия. Ръцете й бяха яки и къси, дланите нашарени с тъмни мазоли. На Темпър му се стори, че всичко в нея изглежда остро и твърдо. Тя беше третият най-могъщ човек в Империята и той бе сигурен, че често й се налагаше да показва както твърдост, така и острота.
Темпър познаваше тримата Нокти, които бяха с нея, както по име, така и по репутация: заместник-командир Топър, облечен в специфичните за него копринени одежди; Опосум, със своите малки светещи очички и тясно, издължено лице, точно като животното, на което бе кръстен и Джейд, тъмнокожата далхонска жена, която бе един от най-свирепите бойци в организацията.
Ферул и Темпър не обърнаха внимание на Въслата и нейните хора и се насочиха към леглото на Дасем. Темпър го опипа за пулс, но не почувства нищо.
— Жив ли е?
— За момента — отвърна Въслата. — Развява се на границата на селението на своя покровител. Мислех си, че Гуглата ще бъде нетърпелив да го приеме, но явно съм грешала.
Двамата с Ферул се спогледаха, след което се обърнаха с лице към Въслата. Темпър видя как Ферул изгледа преценяващо Опосум и стисна юмруци. Джейд бе застанала на пръсти, готова да се хвърли към Темпър.
Въслата вдигна ръка в умиротворителен жест.
— Беше взето ново решение. Кос бе повишен във Върховен Юмрук и временен командир на Трета.
Ферул се намръщи, но Темпър подсвирна. Много хитро. Кос бе име, което щеше да се хареса на мнозинството. Офицерите го уважаваха, защото беше опитен и умел тактик. Освен това нямаше защитник. Просто един обикновен войник — не представляваше заплаха за Въслата.
Темпър облиза устни.
— Но още имаш нужда от Дасем. Кос не е защитник.
Въслата се навъси и поклати глава.
— Не, Темпър, ти все още не разбираш. Нещата се промениха. В момента Сърджън бере душа от раните си. Победата не е решителна, но все пак е победа. С Ю’Гатан е свършено — хората са обезсърчени и нямат време да назначат нов защитник. А ние нямаме нужда от повече защитници. Те са твърде скъпи. Твърде… уязвими.
Ферул изръмжа и щеше да се хвърли към нея, ако Темпър не го бе стиснал за рамото.
— Ами ние?
Веждите на Въслата подскочиха, изненадана и впечатлена от прагматизма на Темпър.
— Какво искате? Ранг? Титли? Губернаторски пост?
Ферул стисна ранената ръка на Темпър. Пръстите му бяха като менгеме и Темпър трябваше да захапе долната си устна, за да не изхленчи. Той положи длан на гърба на Ферул и нареди пръстите си така, че да му предадат съобщението: чакай.
Рече с глас, който бе изненадващо спокоен:
— Животът на Дасем в замяна на едно нещо.
Въслата кимна.
— Това може да бъде уредено.
Отговорът й бе повече от красноречив и Темпър вече знаеше какво трябваше да направят. Въслата нямаше никакво намерение да удържи на думата си. Нейното верую беше „Без свидетели“. Ноктите не оставяха нищо живо след себе си — това бе част от тактиката им. Въслата знаеше, че Темпър никога не би предал Дасем — в това бе сигурен. И най-вероятно изобщо не я беше грижа. Но всеки трябваше да изиграе своята роля и да каже репликите си.
— Добре — отвърна той и кимна. — Но през това време ние ще останем при него.
Въслата стисна устни. Темпър почти виждаше различните планове и възможности, които се въртяха в мислите й докато гледаше към него и Ферул. Погледът й попадна на ранената му ръка и нещо се промени в стойката й — тя изпъчи рамене и наклони главата си на една страна.
— Добре тогава. Можете да обсъдите подробностите с тези двама мои представители. Опосум. Джейд. Погрижете се за тези господа. Топър, идваш с мен.
Двамата Нокти направиха половин крачка напред. Въслата пое към изхода, а платът на панталоните й прошумоля приглушено. Когато им обърна гръб, Темпър погледна ръката си: новите превръзки вече се бяха просмукали с прясна кръв. Така. Беше решила, че най-добрите й двама ще бъдат достатъчни, за да довършат работата.