Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Преди четири дълги месеца.
Този път трябваше да се насили, за да не се дръпне. Подсили стаята със силна защитна магия, разбира се, наследена от атлантите и така накара другата част от душата си да замълчи за неопределено време. Никой нямаше да притеснява Кийли, докато тя спеше, магията щеше да се погрижи за това. На сутринта щеше да му мисли. Какво ли щеше да донесе зората, ако Аларик се прибереше? Но поне тази нощ, Джъстис щеше да си почине.
Ще си почине и ще се моли на боговете това да не е сън.
* * *
Кийли се събуди с лице, забито в копринено меки възглавници, напълно облечена, с изключение на обувките. Измъкна се от леглото и започна да оглежда стаята, тъй като миналата нощ нямаше тази възможност.
Очевидно беше съвсем сама и реши да не се замисля много върху обзелото я моментно чувство на облекчение. Или беше разочарование? Определено не изпитваше съжаление, задето Джъстис не беше тук с нея.
Или поне се опитваше да се убеди в това.
Докато се разхождаше из стаята, изпита чисто женска възхита от обзавеждането, в което преобладаваха декорации от бледозелена коприна, допълнени от ефирни кремави нюанси. Тази ненатрапчива елегантност увеличаваше значимостта на обитателя на стаята, а не обратното. Приличаше й на философия на дизайна, без съмнение. Но може би бе дар от Атлантида. Красота, където и да погледнеше.
А гледката от прозореца сякаш бе от приказен сън. Дворцовите градини се разстилаха с километри и блестяха в ослепителни цветове. Пищната зеленина бе обградена с пътеки от разноцветни камъни. Желаеше повече от всичко, да избяга през прозореца и да се потопи в спокойствието на тези градини. Далеч от воините, лудостта и напрежението.
Вместо това си сложи маската на изтъкнат учен и реши да разбере какво искаха от нея, и може би да им помогне.
Да помогне на него. Джъстис винаги бе в мислите й, колкото и да не й се искаше. Нали? Собственият й разум също като неговия бе разделен на две.
Някой почука на вратата и звукът я избави от по-нататъшни изследвания на чувствата й. Когато я отвори, видя жена с побеляла коса, която носеше грижливо сгънати памучни дрехи и чифт удобни обувки. А с другата ръка буташе количка, на която имаше няколко подноса. Вероятно беше икономката.
- Нося ви чисти дрехи и поднос с кафе и сок, милейди - каза жената и й се усмихна.
- Това е страхотно. Благодаря ти много. И ме наричай Кийли, просто Кийли.
Кийли отвори широко вратата и се опита да не се опиянява от великолепните аромати, докато жената вкарваше сребърната количка в стаята. Определено кафето в Атлантида беше
страхотно, така че поне затова не трябваше да се притеснява.
- Сигурна съм, че искаш да се освежиш, Кийли - каза с топъл глас икономката и й се усмихна. - Ще се върна след половин час, за да те отведа при принцовете. - Тя посочи към допълнителния панел в стената и вторият бутон върху него. - Само натисни тук, ако се нуждаеш от нещо друго.
С още много усмивки и кимвания, икономката напусна стаята и затвори вратата след себе си.
Кийли прекара следващите минути, наслаждавайки се на няколко чаши кафе с много захар и сметана, докато стоеше до прозореца и се наслаждаваше на чудесната гледка. Погледът й непрестанно се изместваше към купола, който покриваше целия град. Беше вдъхновяващо. Без значение дали бе изработен от магия или технология, той бе впечатляващ. Водното налягане, което трябваше да удържа ден след ден...
Имаше някои неща, за които не трябваше да мисли преди да си е взела душ.
Малко по-късно вече чиста, заредена с кофеин и чувстваща се почти отново като човек, тя погледна дрехите. За нейна изненада бяха нейният размер или близо до него. Избра си обикновена зелена блуза, чифт бежови дънки и обу собствените си ботуши на чисти чорапи, като отметна настрана роклите и воланести дрехи, които й бе донесла икономката. Чувстваше се повече като себе си, под контрол, ако носеше нещо толкова близо до стандартната си работна униформа. Отдавна си бе научили урока, че на учените, които се обличат в дантела и волани не се гледа с добро око.
Разбира се и ръкавиците й бяха на мястото си. Дори и при лек допир със стените на толкова древен замък можеше да изпадне в транс.
Икономката се върна, както бе обещала и я поведе по коридори, чиито стени бяха покрити с най-красивите гоблени, които Кийли някога бе виждала. Щеше да се зарадва на възможността да прекара часове, дори и дни в изучаването им.