Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Много съм впечатлен - отвърна Бренан и въпреки че мислите за откритията на доктора го побъркваха и той бе свил юмруци върху бедрата си, не позволи това да се отрази на изражението му. -Изглежда, че много добре сте употребили парите ми, докторе. Колко време продължава този контрол?
Самодоволната усмивка на Литън се изпари и той прекъсна зрителния им контакт.
- Толкова дълго, колкото искаме, разбира се.
Бренан не се нуждаеше от лекото поклащане на главата от страна на Тиарнан, за да разбере, че Литън току-що бе изрекъл лъжа, но потвърждението още повече го убеди, че колкото се може по-скоро трябваше да измъкне Тиарнан от това място.
- Още ли те боли глава? - попита я той, а тя го погледна с изненада.
След което той поклати глава.
- Преди да продължим трябва да ти дадем нещо за главоболието и да полежиш за известно време.
- О, не. Добре съм - отвърна му Тиарнан сурово и издърпа ръката си от неговата, а светлината на битката грееше в очите й. - Толкова е впечатляващо, д-р Литън, моля продължете.
- Разполагаме с видео, което ще ви е интересно, г-н Бренан. То ще ви покаже какво сме направили до момента, какво планираме оттук нататък и най-вече, че в крайна сметка нашите изследвания и практически опити ще бъдат увенчани с успех.
От първия образ на видеозаписа Бренан разбра, че положението няма да е розово, но дори и той - кален от хилядолетия, изпълнени с битки, не бе очаквал истинската дълбочина на злото, извършено в името на научните открития.
Гласът на Литън, звучащ някак суров, съпровождаше видеото и описваше проведените тестове и провалите, довели до крайния успех с експериментите върху хора. Видеото се фокусираше над два субекта, мъж и жена и в началото резултатите били доста безобидни. Субектите били подложени на процедура, съгласно която бяха завързани за стол с няколко електрода, прикрепени към телата им. Метална каска, обсипана с копчета и антени, подобна на онези от научно-фантастичните филми, които Вен и Райли така обичаха да гледат, бе завързана над главите им, а учените около тях приложиха нещо, което изглеждаше като поредица от електрошокове.
Седящата до него Тиарнан, стискаше облегалката на стола толкова силно, че кокалчетата на ръцете й бяха също толкова бледи, колкото лицето й.
- Това ли... това ли е процедурата за активиране.
Литън кимна, но вниманието му бе фиксирано жадно към екрана.
- Да. В зависимост от нивото на естествената съпротива, която е различна за всеки субект, може да се наложи да повторим процедурата още няколко пъти.
Тест субектът на екрана, жената изкрещя и изви тяло, а след това се отпусна отново на стола. Бренан видя сълзите, стичащи се от крайчеца на очите й и на него му се прииска да удари нещо.
Или някого.
А основният му кандидат имаше наглостта да се изкиска.
- Понякога изпитват леко неудобство - проговори той, но не престана да се киска. - Но щом приключим с тях, забравят за него.
- Значи също така може да влияете върху паметта? - попита Бренан, като веднага си представи най-лошото.
- Не точно. Нещо в цялостната процедура причинява слаба амнезия, но изглежда, това се отнася само да събитията около самия експеримент. Убедени сме, че тази травма е в следствие на процедурата.
- Не думай! - сопна се Тиарнан.
Литън се смръщи.
- Всяко велико научно постижение или напредък изискват известни жертви, госпожице Баум.
- Вие какво пожертвахте, д-р Литън? - изстреля тя.
- Отказах се от високопоставена позиция в уважаван университет, за да създам този институт - озъби се Литън. След това събра достойнството си. - Извинете ме, г-н Бренан. Обикновено простите миряни трудно биха разбрали упоритата работа и отдадеността, съпровождащи такъв вид научни начинания. Тъй като вие и преди сте били силно ангажиран с подобни изследвания, съм сигурен, че можете да ме разберете.
- Разбира се - увери го Бренан.
След това улови ръката на Тиарнан под масата и я стисна в знак на предупреждение. Все още не разполагаха с каквото и да е реално доказателство за онова, което се случваше. Но учестеното й дишане подсказа на Бренан, че нямат много време преди тя да избухне.
- Моля, продължете - обърна се атлантът към Литън.
Видеото продължи с кратки сцени на хора в изпълнение на прости задачи; хора, извършващи постижения с физическа сръчност, която не са притежавали преди процедурата. Гледаха как субектите жонглират, ходят по тънко въже или изкачват скала.
- Активирахме тази жена, като я накарахме да вярва, че е концертиращ цигулар - обясни Литън и образите на екрана се смениха с такива, които показваха жената в стая и тя свиреше на своята цигулка с изражение на замечтано блаженство, изписано върху лицето й.