Изкуплението на Атлантида

- Това ли е новото определение на думата прикритие? - попита Бренан Тиарнан, докато тя изваждаше телефона от джоба си. -Мислех, че ще съберем доказателствата, ще напуснем мястото и чак след това ще се свържем с органите на реда.

- Имаш предвид, да ме скриеш на безопасно място.

- В идеалния случай, да.

Жената започна да набира цифрите на телефона си.

- Не искам безопасност, а справедливост.

- Това, от което се нуждаеш, е да оставиш телефона. На мига - гласът на Литън разцепи въздуха като камшик. - Или ще наредя на охраната да застрелят в главата първо вас, а след това и г-н Бренан.

Учените, които блокираха вратата, се разделиха като вода, за да могат четирима главорези да влязат в стаята, като, разбира се, бяха насочили оръжията си към Бренан и Тиарнан.

- Точно сега, господин Бренан, искам да млъкнете и да седнете обратно на стола си, за да догледате записа. Без съмнение ще искате да знаете какво ще направим с прекрасните ви пари, след като поемем контрол над ума ви. Не съм ли прав?

- Такъв ли беше планът през цялото време? - попита Бренан, докато пресмяташе възможностите дали бе в състояние да обезвреди всички главорези, преди един от тях да е застрелял Тиарнан.

- Нали не мислехте, че ще ви разкажа всички това и ще ви пусна да си тръгнете? - засмя се Литън. - Трябва да призная, че никога не съм ви приемал за глупак.

- Странно - започна Тиарнан, която току-що бе подхвърлила телефона си към един от останалите учени, - аз винаги съм ви смятала за бездушно, способно на мерзости копеле.

Вълни от ярост излизаха от кожата й и Бренан се чудеше как така никой друг не ги усещаше. Беше се разгорещила до такава степен, че изглеждаше невероятно, че боята по стените не е започнала да ври и кипи.

Или може би причината да го усеща се коренеше в сливането на душите, което значеше, че ако нещо я нарани... За всичките си години живот, само веднъж се бе натъквал на обезумяла ярост и пътят, осеян с клане и разрушение, бе повече от ужасяващ.

Ако някои от тях се осмелеше да нарани Тиарнан, щеше да го сполети нещо дори по-лошо.

Докато яростта му се извисяваше все по-високо и по-високо, мощта на Бренан се надигаше, изграждаше ли изграждаше, докато тялото му не се изви в опит да я овладее. Мощ, търсеща своето освобождение, но толкова неконтролируема, че ако не я обуздаеше, щеше да взриви покрива. Почти несъзнателно погледна към тавана.

Може би идеята не беше лоша.

- Моля, седнете, г-н Бренан - настоя д-р Литън с преувеличена любезност. - Има какво още да видим.

- Не искаме да виждаме каквото и да е било, садистично чудовище такова - извика Тиарнан.- Ще те накарам да си платиш, дори това да е последното нещо, което ще направя.

Литън се засмя, а смехът му бе продължителен и безмилостен.

- Ах, мила моя, г-це Баум - проговори най-накрая, докато триеше очите си. - Най-хубавото от всички клишета. Последното нещо, което вероятно ще сторите, включва вашето голо тяло и един, дори двама от моите пазачи. Обичат да пробват новите ни субекти, а и аз не виждам причина защо да не им позволя да го направят.

- Няма да я нараните - изрева Бренан.

- Ние имаме оръжията, г-н Бренан. Вашите кинжали не са ви от голяма полза, нали така? Но въпреки това, ми е страшно интересно да разбера как успяхте да заблудите детекторите за метал - отвърна Литън, след което повика охранителите. - Моля, заведете ги до квартирите им. А и да не забравя, оставете ножовете на масата.

Бренан нямаше друг избор. Пазачите бяха добре обучени професионалисти, а и двама от тях винаги стояха далеч от обсега му. Щяха да застрелят Тиарнан, ако той окажеше съпротива. Което значеше, че трябваше да се оглежда за възможност да действа, когато те напуснеха стаята.

Докато излизаха от помещението, притиснати от двете страни от четиримата главорези, образите на екрана образуваха ярките и заплашителни картини на онова, което непосредственото им бъдеще може би им вещаеше. Все още завързана за стола, Сузана крещеше. Само че този път го правеше, приела формата на лисица.

Един от охранителите избута Тиарнан напред, при което тя усука глезена си и извика от болка. Слабият контрол на Бренан върху нрава му се срина. Затова сведе глава, преструвайки се, че гледа към пода, така че те да не видят блестящите му заради магията очи и призова мощ отвъд границите на всичко познато. Призова унищожителната сила на водата.