Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Така красиво, но... грешно - прошепна Тиарнан.
Вярно беше. Музиката на жената беше технически изящна, но странно бездушна, почти толкова, колкото и очите й, когато камерата приближи лицето й в близък план.
- Помислете си колко много този талант подобри живота й. Каква красота! Това е Бах, ако не се лъжа - предположи Литън. -Представете си музиката, която можем да дадем на света.
- Къде е тя сега? - попита Тиарнан. - На световно турне?
За първи път Литън изглеждаше попаднал в неудобно положение.
- Не. Тя... ами... тя преживя известни трудности.
- Какво значи това, какви. трудности? - попита Бренан.
В първия момент си помисли, че Литън няма да го удостои с отговор. Ученият стисна зъби и се втренчи в тях. Но след това сви рамене.
- Тя се вманиачи. Не искаше да яде, да спи или дори да спре, за да пийне вода. Дори за секунда не оставяше цигулката и ставаше изключително избухлива, когато се опитвахме да я отделим от нея.
- Къде е сега? - Тиарнан попита отново, като поизнесе отчетливо всяка една дума.
Литън я погледна със злоба, а яростта на Бренан се забиваше в черепа му, давайки начало на бучене, което едва не заглуши отговора на учения.
- Мъртва е - изстреля Литън. - Свиреше на цигулката, ясно? Докато не изгладня и се дехидратира. Свири до смърт.
Бренан огледа всеки един от мъжете и жените, седнали на масата, търсейки реакция към новината, която, изглежда, всички вече знаеха. Някои изглеждаха засрамени и бяха свели глави с болезнени изражения на лицата си. Други пък бяха коравосърдечни, безразлични и дори отегчени. Няколко се усмихваха, сякаш за тях всичко е една голяма шега.
Надяваше се точно тези последните да се опитат да ги спрат, когато си тръгнеше.
Ръката на Тиарнан, която още стоеше под неговата на бедрото му, се стегна, докато пръстите й не започнаха да се забиват в кожата му. Беше близо до повратната точка и той трябваше да я изведе оттам независимо дали тя го желаеше, или не.
Литън, който очевидно беше в пълно неведение от ефекта на видеото върху тях, се обърна към екрана и образът за пореден път се промени.
- Стигнахме до интересните изследвания - продължи Литън. -
Шейпшифтърите. В следствие на мозъчната им структура, която е различна от тази на хората, имаме смесени резултати.
- Шейпшифтърите са хора - напомни му Бренан. - Със сигурност го знаете.
Литън се завъртя и впери поглед във воина.
- Те са животни. Мутанти. Има много малко човешко в тях. Но стават за лабораторни мишки, нищо повече.
Дишането на Тиарнан се промени и тя издаде нисък, наситен с мъка звук дълбоко в гърлото си.
- Те са хора, ти... ти...
Литън я пренебрегна и се извърна към екрана, на който се виждаше показана в гръб жена, облечена в болнично облекло и шапка, а някой й помагаше да прекоси стаята. Очевидно беше болна или ранена, защото се препъваше.
- Убеден съм, че след като изгледате това, ще промените мнението си. Това е шейпшифтър лисица или накратко казано субект 12А, първоначално открит в Бостън. Тя беше един от най-съпротивляващите се на процеса на активацията субекти, на който някога сме попадали, затова в продължение на малко повече от седмица ни се наложи няколко пъти да повторим процеса. Обаче най-накрая тя се поддаде. За съжаление, мозъкът й отхвърли активирането, докато беше извън лабораторията на практически тест, не си спомням с точност, но вярвам, че беше убита от полицията.
Изрече го с напълно спокоен и безразличен глас, сякаш обсъждаше времето.
- Бостън - повтори Тиарнан. - Бостън ли каза?
Тревожността на Бренан за Тиарнан скочи до невиждани висоти.
Не трябваше да й позволява да дойде тук с него. Литън беше напълно и опасно луд.
Мъжете се преместиха от ъгъла на камерата като така лицето на жената се виждаше за първи път. Тиарнан ахна и заби пръстите си в крака на Бренан.
- Това е Сузана - прошепна му. - Това е Сузана. Ето го доказателството, което търсехме, трябва да вземем видеото и да се махаме оттук.
На екрана се появи учен и Бренан огледа внимателно присъстващите, като задържа погледа си върху един от мъжете в дъното на стаята. Да, точно той стоеше на екрана и слагаше каската на главата на Сузана. Преди напълно да е успял за затегне проводниците по тялото й, тя изкрещя.
Тиарнан скочи така бързо от стола си, че той падна на земята.
- Ах, ти, зъл кучи сине! Ще си платиш за това, което си й сторил.
Бренан се изправи до нея като междувременно извади кинжалите си от скритите им ножници.
- Май този сигнал е предназначен за мен.