Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Докато обработвали документите му на границата, както и очаквал, вече го втрисало, започвал да се поти и главата му се пръскала от болка. Надявал се да успее да се добере до евтин хотел в Бейрут, преди да му стане съвсем зле. Симптомите, които изпитвал, били почти същите като симптомите на едно младо момче от английско село преди двеста години - първият човек, подложен на процедура, измислена от местния лекар Едуард Дженър. Тоест при първата ваксинация на света.
Защото Сарацина направил съвсем същото - рискувал живота си, влязъл в лаборатория за секретни оръжия и убил съвсем непознат човек, за да открадне ваксина. И нещо още по-странно - в онази баня той се ваксинирал срещу болест, която вече не съществува, която не заплашва никого, която е изчезнала от планетата преди четирийсет години.
Преди това обаче тя била една от най-катастрофалните за човечеството, причинила повече смърт от всички други болести и войните - убивала е по два милиона души всяка година, чак до шейсетте години на двайсети век, по един нов Холокост на всеки три години. За науката болестта е variola vera, а обикновените хора я наричат едра шарка.
Пълното изчезване на болестта обяснява защо на толкова малко места по земята има ваксина за нея - не е необходима на никого освен на някои изследователски институти и лаборатории за тайни оръжия. Не и ако - разбира се - планираш да възстановиш вируса и се безпокоиш, че и най-малката грешка в този почти невъзможен процес може да те зарази и да те убие. Поради тази причина Сарацина бил открил много добра ваксина, в която не се съмнявал - знаел, че е тествана щателно и е доказано ефективна.
Не всички ваксини „хващат” и не всички ваксинации се отразяват еднакво на различните хора. За да компенсира този факт и - както казах - за да си осигури възможно по-голяма защита, той увеличил дозата. Било съвсем нормално да се почувства зле, но за Сарацина това било добра новина - означавало, че тялото му реагира и че имунната му система се мобилизира, за да даде отпор на нашественика. Ваксината „хванала“.
Докато служителят чакал на компютъра пред него да се появи паспортът на Сарацина, в близък офис зазвънял телефон. Докато някой вдигне слушалката, за да отговори и после да предаде заповедта за затваряне на границата, служителят пуснал Сарацина да премине в Ливан - човек с фалшиво име, истински паспорт и засилващ се имунитет срещу най-смъртоносния вирус на планетата.
24.
Не мога да отрека, че усещането се надигаше в мен от дни. Не вярвам да има съдба или предопределение, но когато излязох от Battleboi и тръгнах по притъмнелите улици на Манхатън, ме обзе непреодолимото чувство, че някаква сила на природата се изправя, за да се здрависа с мен.
Влязох в малката си мансарда с нейната хронична нотка самота и почнах да ровя в багажа, който бях донесъл от Париж. Веднага щом казах довиждане на Battleboi реших, че единственият начин да преровя стотиците правителствени обяви, които застрашават живота ми, е да поискам от Бен и Марси да ми предадат това, което са открили. Честно казано, не смятах, че хакерът или аз разполагаме с времето и уменията да повторим свършеното от тях. Най-накрая открих каквото търсех - сакото, с което бях онази вечер в „Плаза Атене“, когато се срещнахме. В джоба му беше визитката, която ми бе дала Марси и която бях взел с неохота.
Вече беше късно да им звъня, но го направих рано следващата вечер. Обади се Марси.
- Аз съм Питър Камбъл - казах тихо. - Запознахме се в Париж.
- Не ти беше нужно много време, за да се обадиш - каза тя, след като преодоля изненадата си. - Радвам се да те чуя. Къде си?
- В Ню Йорк, за известно време - отговорих, предпазлив както винаги. - Питах се дали с мъжа ти бихте имали нещо против да ми дадете материалите от издирването на Скот Мърдок, за което ми разказахте.
- Бен не е вкъщи... но разбира се, не виждам защо не.
- Благодаря - казах с облекчение. - Мога ли да дойда да ги взема?
- Не тази вечер. Ще ходим на кино, а утре ще вечеряме с приятели. Какво ще кажеш за петък, към седем?
Забавяне от два дни беше доста по-дълго, отколкото ми се искаше, но позицията ми не ми позволяваше да възразя. Благодарих ѝ, записах адреса и затворих. След като съм много опитен професионалист, човек с умения в занаятите на подмолния свят, човек - мисля, че го споменах, - обучаван да оцелява в ситуации, при които другите най-често умират, би било нормално да се очаква да съм в състояние да предвидя евентуална засада. Но не - гимназиалната учителка, израснала в Куинс, ми погаждаше номер, а на мен не ми мина и през ума, докато не прекрачих прага на апартамента.