Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Имал два часа до първия автобус към ливанската граница и след това към Бейрут и използвал това време, за да оформи брадата си и да се изкъпе, при което едва не протрил кожата си. От куфара извадил евтин западен костюм, риза и вратовръзка, после сложил две от откраднатите ампули - със заличени надписи – в лекарската си чанта сред множество други лекарства и флакони. Когато излязъл с паспорта и багажа си, приличал точно на такъв, какъвто щял да каже, че е, ако някой помислел да се усъмни в него - всеотдаен ливански лекар който е работил в бежанските лагери и сега се прибира у дома.
Сложил в найлонова торбичка мръсните дрехи, помогнали му да си създаде легендата на палестинец, и я пуснал в кош за дарения за бедните. Изхвърлил и остатъците от храната, която си бил купил - плосък арабски хляб, плодове и чай - в кошче за боклук, което макар и да би изглеждало съвсем невинно за някой случаен наблюдател, всъщност било много важно.
Малко след четири следобед се качил в автобуса - почти точно час преди двамата синове на Тлас, закъснели поради необходимостта да претърсват все по-големи пространства, да бъдат привлечени от лай на биещи се кучета и най-после да открият трупа на баща си.
Въпреки безбожния час и факта, че бил един от най-важните ислямски празници, битието им на служители на тайната полиция означавало, че знаели точно на кого да се обадят. Новината стигнала до най-високи правителствени кръгове и скоро радиочестотите се изпълнили с телефонни разговори и текстови съобщения по предполагаемо сигурни комуникационни мрежи.
„Ешелон“ засмукал всичко това.
„Ешелон“ никога не се уморява, никога не спи. Патрулира необятната пустота на пространството, без да се нуждае от въздух, храна или удобства, работи като тих крадец край оптичните мрежи и управлява безброй антени - подобни на гигантски топки за голф - по военните бази навсякъде по света. Като цяло системата слуша всички електронни комуникации на земята и представлява сателитна и компютърна мрежа, която е толкова секретна, че съществуването ѝ не се признава от петте англоезични държави, които я създават по време на Студената война.
Милиардите байтове данни, които „Ешелон“ събира всяка наносекунда, се изпращат на система от суперкомпютри в централата на Агенцията за национална сигурност във Форт Мийд, Мериланд, където дълбоко засекретен софтуер - използва ключови думи, определени фрази и дори гласово разпознаване според някои сведения - извлича всеки фрагмент, който заслужава допълнително проучване.
А онази нощ в Дамаск имало множество такива фрагменти. „Ешелон“ слушал, когато един от синовете на Тлас, покрусен, се обадил на сестра си и ѝ съобщил, че се готви страховит удар срещу дисидентите и враговете на държавата, които по всяка вероятност били отговорни за случилото се. „Аллах да им е на помощ, на тях и на семействата им!“ - така казал.
Анализаторите от разузнаването на Съединените щати, които оценявали записите, стигнали до подобни изводи - жестокостта на Тлас била добре известна и имало много хора, които с удоволствие биха го хвърлили на кучетата. Подобно убийство за отмъщение в една провалена арабска държава обаче не представлявало интерес от гледна точка на националната сигурност и събитието скоро било забравено.
Това се оказа ужасна грешка - както и фактът, че сирийската държавна сигурност, поради ранния час и празника, не е затворила границата незабавно.
23.
Старият автобус ръмжал и пухтял, пълзял цяла нощ по шосетата от сирийската пътна система и спрял само за сутрешната молитва.
Когато най-накрая стигнал границата, намръщени митнически служители и гранични полицаи проверили документите на Сарацина, огледали го подозрително, а после започнали да се отнасят към него с нещо подобно на уважение, понеже разбрали, че е лекар. Ако обаче го били претърсили обстойно, нямало да открият четирите стъклени ампули - съдържанието им вече било скрито на недостижимо за тях място.
Било в кръвоносната му система.
Последното, което Сарацина направил, преди да излезе от банята на автогарата в Дамаск, било да извади от лекарската си чанта специална двувърха шпатула, да я потопи в съдържанието на ампулите, да одраска кожата на рамото си и да втрива течността, докато не се получи обилно кървене. Давал си сметка, че дозата е четири пъти по-голяма от нужната, но предпочел да се презастрахова. Превързал ръката си, облякъл си ризата и счупил празните ампули на мънички парченца. Пуснал ги в кошчето за боклук при остатъците от храната.