Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
— Това е — казах. Бе скъсана в ъгъла, сякаш някой я беше изтръгнал набързо. Беше пожълтяваща, захабена карта на Америка, с размер, какъвто имат картите в училищните кабинети, с ужасно много потенциални дестинации. Скъсаното в ъгъла значеше едно — това не беше замислено като следа — Марго бе прекалено прецизна и следите й винаги бяха издържани на ниво, за да срутва имиджа си с такава нескопосана следа. По един или друг начин ние попаднахме на нещо, което изобщо не бе планирала да ми остави, а след като видях какво не е планирала, вече знаех колко много бе планирала преди това. И може би точно това бе правила тук, на спокойствие. Пътувала е, докато е седяла на земята, пътешествала е като Уитман и се е готвела за истинското странстване.
Хукнах към офиса, намерих няколко габърчета в бюрото до това на Марго и след това с Рейдар внимателно пренесохме разтворената карта от стаята на Марго. Задържах я на стената, докато Рейдар се опитваше да нагласи габърчетата в дупките на ъглите, но три от ъглите на картата бяха скъсани с три от петте локации.
— По-високо и наляво — каза Рейдар. — Така, сега надолу. Не мърдай.
Най-сетне успяхме да закрепим картата на място и да напаснем дупките в картата с тези на стената. Петте габърчета влязоха много лесно. Но около дупките също бе леко прокъсано, така че едва ли щяхме точно да определим самите локации. А точното определяне на локациите е много важно върху карта с пет хиляди града. Буквите бяха толкова ситни, че практически трябваше да се кача на мокета, да приближа очите си на няколко сантиметра от картата, за да ГАДАЯ кое какво е. Докато гадаех, Рейдар извади телефона си и започна да издирва градовете в Омникшънъри.
Имаше две напълно здрави дупки: едното приличаше на Лос Анджелис, макар че имаше няколко града, скупчени толкова нагъсто един до друг в южната част на Калифорния, че имената им бяха напечатани едно върху друго. Другата локация, около която нямаше нищо скъсано, беше върху Чикаго. Ню Йорк също бе маркиран, но там хартията беше скъсана около габърчето и не можеше да се определи коя от петте части на щата Ню Йорк беше маркирана.
— Това вече се връзва с всичко, което знаем.
— Да — казах. — Но къде в Ню Йорк? Това е въпросът.
— Нещо изпускаме — каза той. — Нещо трябва да ни подскаже точната локация. Къде са другите точки?
— Има още една в Ню Йорк Сити, но не е много близо до града. Виж, всички градчета са наистина малки. Може да е Удсток или Катскил Парк, или Покипси.
— Удсток — повтори Рейдар. — Това е интересно. Тя не е много хипи тип, но пък има свободен дух и онзи техния ритъм на живот.
— Не знам. Последната е или във Вашингтон, или някъде около Вашингтон. Анаполис или е някъде в залива Чесапийк, което е голямо място, и може да е къде ли не из тази част на щата.
— Много по-добре щеше да е, ако имаше една-единствена локация — каза сърдито Рейдар.
— Тя вероятно сменя местата, странства своето безкрайно странстване.
Седнах на мокета, а Рейдар започна да чете за Ню Йорк, за планините Катскил, за столицата, за фестивала в Удсток през 1969. Нищо не помагаше. Имах чувството, че бяхме дръпнали струната, но не бяхме намерили нищо.
След като оставих Рейдар у тях, се затворих у дома и четох „Песен за мен самия“, а после с крайно нежелание започнах да уча за последните изпити. Имах математика и латински в понеделник, най-гадните и най-трудните за мен предмети, но не можех да си позволя да пренебрегна изпитите. Учих цялата нощ събота срещу неделя и цялата неделя. Но точно след вечеря се сетих за Марго, хрумна ми нещо и реших да си почина от преводите на Овидий, така че си пуснах месинджъра. Лейси беше на линия. Бях взел ника й от Бен, но реших, че се познаваме достатъчно добре, за да й пиша.
QTHERESURRECTION: Здрасти, аз съм Кю.
SACKCLOTHANDASHES: Здрасти!
QTHERESURRECTION: Имаш ли някаква идея колко време е било нужно на Марго да планира нещата си?
SACKCLOTHANDASHES: Искаш да кажеш, когато остави буквите в супата, преди да замине за Мисисипи и преди да те заведе в минимола? За това ли питаш? QTHERESURRECTION: Да. Не може да го е измислила за десет минути или нещо такова.
SACKCLOTHANDASHES: Може би е планирала в тетрадката си. QTHERESURRECTION: Точно!
SACKCLOTHANDASHES: Днес се сетих за това и си спомних, че веднъж бяхме на пазар и тя избираше чанта, в която да може да носи тази тетрадка. Пробва десетки чанти.
QTHERESURRECTION: Така ми се иска да мога да докопам тая тетрадка. SACKCLOTHANDASHES: Вероятно е с нея.
QTHERESURRECTION: Да. Не е в шкафчето й, нали?
SACKCLOTHANDASHES: Не, оставила е учебниците си прилежно подредени както винаги.