Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Разбърка чая и въздъхна тихо, когато Ник и Лио отново се оттеглиха. Принуди се да се съсредоточи върху настоящето. Намираше се в хотел „Блакхърст“ в Триджина, Корнуол, и чуваше как вълните на непознат океан се разбиват в пясъците на един непознат бряг.
Отвъд тъмните корони на високите дървета самотна птичка прекоси тъмносиньото небе като черна точка, а лунната пътека на далечния океан се набразди. Край брега блещукаха светлинки. Рибарски лодки, допусна Касандра. Триджина все пак беше рибарско селище. Странно, но в този модерен свят човек се изненадва, когато попадне на кътче, където всичко се прави постарому, без грандиозен размах, както са го правили десетилетия наред.
Касандра отпи от чая и дъхът й литна горещ. Намираше се в Корнуол точно като Нел преди нея. Като Роуз и Натаниъл, и като Елайза Мейкпийс още по-преди. Докато нашепваше имената им, усети странен гъдел по кожата — сякаш някой едновременно дърпаше тънки нишки. Беше дошла тук с определена цел и тя не беше да се потапя в скръбта от собственото си минало.
— Ето ме, Нел — тихо изрече тя. — Това ли искаше да направя?
23
Имението „Блакхърст“, 1900 г.
Когато Елайза се събуди на следващата сутрин, й отне известно време да си спомни къде е. Сякаш лежеше в огромна дървена шейна, а отгоре й беше провесен тъмносин балдахин. Ако видеше нощницата й, госпожа Суиндъл щеше ликуващо да потрие ръце, а дрехите на Сами бяха подпъхнати на вързопче под главата й. И тогава си спомни: Доброжелателките, господин Нютън, пътуването с каретата, лошият човек. Намираше се в къщата на вуйчо си и леля си, имаше буря, светкавици, гръмотевици и дъжд. Лицето на Сами, отразено в стъклото.
Елайза се сгуши на канапето в прозоречната ниша и погледна навън. Наложи се да примижи. Зората беше прогонила дъжда и гръмотевиците от снощната буря и светлината, въздухът дори бяха измити и прочистени. Наоколо лежаха пръснати листа и клони, а един градински стол точно под прозореца й беше прекатурен.
Вниманието й привлече далечен ъгъл на градината. Някой, един мъж, се движеше сред зеленината. Имаше черна брада и беше облечен с гащеризон, малка странна зелена шапка и черни галоши.
Елайза чу шум зад себе си и се обърна. Вратата на стаята беше отворена и една млада прислужница със ситно къдрава коса поставяше поднос на масичката до леглото. Беше същата прислужница, на която се скараха предишната вечер.
— Добро утро, госпожице — каза тя. — Казвам се Мери и ви донесох закуска. Госпожа Хопкинс каза, че днес можете да закусите в стаята си заради дългото пътуване през предишните дни.
Елайза побърза да седне на малката масичка. Очите й се ококориха, когато видя какво има върху подноса: топли кифлички, щедро намазани с топящо се масло, бели купички, пълни с най-прелестните конфитюри, които бе виждала, две пушени херинги, пухкаво яйце, лъснала от мазнина наденичка. Сърцето й спря.
— Страшна буря се разрази снощи, когато пристигнахте — отбеляза Мери, докато дърпаше завесите. — За малко да не успея да се прибера. Дори си помислих, че ще се наложи да остана да пренощувам тук!
Елайза преглътна голям залък хляб.
— Не живееш ли тук?
— Как не! — засмя се Мери. — На останалите може и да им харесва, обаче аз не искам да живея като тях… — Тя погледна към Елайза с поруменели бузи. — Живея в селото. С мама и татко, с братята ми и сестра ми.
— Имаш брат, така ли?
Елайза се замисли за Сами и в нея зейна празнина.
— О, да, имам трима братя. Двама са по-големи от мен, а третият е по-малък, обаче Патрик, най-големият, вече не живее у дома. Но още работи на лодката заедно с татко. Той, Уил и татко излизат в морето всеки ден, във всякакво време. Най-малкият, Роли, е само на три, затова си стои вкъщи при мама и малката Мей. — Мери набухна възглавничките на канапето в прозоречната ниша. — Ние от семейство Мартин открай време работим в морето. Прадядо ми е бил един от пиратите на Триджина.
— От кое?
— От пиратите на Триджина — повтори Мери и се ококори невярващо. — Не сте ли чували за тях, госпожице?
Елайза поклати глава.
— Пиратите от Триджина били най-страховитата банда пирати за всички времена. В силните си дни властвали над моретата и носели уиски и черен пипер, когато близките им у дома не можели да се сдобият с тях по друг начин. Но грабели само от богатите. Като онзи, как му беше името… но вилнеели в океана, а не по горите. Тези възвишения са прорязани от разни пътеки, една-две стигат чак до морето.