Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Тя се почувства по-добре при Нел, там привиденията не бяха у дома си. Къщата на Нел си имаше свои привидения и доведените от Касандра не можеха да се ширят на воля.
След това всичко й беше като в мъгла. Мътилка от ужас и кошмари, от които не можеше да се отърси дори след зазоряване. Не беше сигурна кое е по-лошо — нощите, през които Ник изпълваше мислите й, а призракът му отново и отново я питаше защо ги е изпратила до магазина, защо го е накарала да вземе и Лио, или нощите, когато той не идваше, когато тя оставаше самичка в тъмнината, заплашваща да се проточи безкрайно, а частичното избавление, донесено от зората, отлиташе по-бързо, отколкото би могла да го догони. Освен това сънуваше. Ужасното поле и стаеното в него обещание, че ще ги намери.
Денем я сподиряше Лио, подрънкването на играчките му, плачът, ръчичката, стиснала полата й като молба да го вземе на ръце и да го гушне. И проблясването на буйната радост в сърцето й — мигновено, накъсано, но въпреки това реално. Онази частица от секундата, когато забравяше. А после върху й глухо се стоварваше действителността, когато Касандра се обръщаше да го вземе, но него го нямаше.
Опита се да излиза, смяташе, че така ще успее да се отскубне от двамата, но не се получи. Имаше толкова много деца, където и да отидеше. В парковете, в училищата, в магазините. Винаги ли са били толкова много? Опита да си стои у дома и да прекарва времето в двора на Нел, легнала по гръб под старото манго, да наблюдава как облаците се плъзгат по небето. Безупречно синьото небе зад листата на червения жасмин, потрепването на палмовите листа, мъничките звездовидни семенца, с които вятърът ръсеше пътечката долу.
Без да мисли за нищо. Мъчейки се да не мисли за нищо. Мислейки за всичко.
Там я намери Нел през един априлски следобед. Времето тъкмо беше започнало да се променя, лятната жега бе намаляла и във въздуха се долавяше полъх от настъпващата есен. Касандра лежеше със затворени очи.
Разбра, че Нел е застанала до нея, най-напред по изчезването на топлината, която усещаше с кожата на ръцете си, и по лекото притъмняване под затворените й клепачи.
После се разнесе глас:
— Знаех, че ще те намеря тук.
Касандра не отговори.
— Не смяташ ли, че е време да започнеш да правиш нещо, Кас?
— Моля те, Нел, остави ме на мира.
Нел изрече бавно и по-изразително:
— Трябва да започнеш да правиш нещо.
— Моля те… — Мисълта да посегне към молива й причиняваше физическа болка. А да отвори скицник… Как би могла да рискува да зърне издутината на пълна бузка, върха на чипо носле, извивката на бебешките устни, които направо молят за целувка…
— Трябва да вършиш нещо.
Нел се опитваше да й помогне, обаче част от Касандра искаше да се разкрещи и да сграбчи баба си, да я накаже, задето не разбира. Вместо това обаче въздъхна. Клепачите й, все още затворени, потръпнаха.
— Достатъчно често го чувам от доктор Харди. Не е нужно и ти да ми го повтаряш.
— Нямам предвид като терапия, Кас. — Кратко колебание, преди Нел да продължи: — Искам да кажа, че трябва да започнеш да ми помагаш.
Касандра отвори очи и вдигна ръка, неспособна да овладее гнева си.
— Моля?
— Не съм първа младост, скъпа моя. Нуждая се от помощ в къщата, в магазина, финансово.
Оскърбителните изречения заблестяха на слънцето, а острите им ръбове отказваха да изчезнат. Касандра потръпна.
— Изгубих семейството си — успя да продума най-сетне тя и гърлото я заболя от положеното усилие. — Аз скърбя.
— Знам това — каза Нел и приседна долу до Касандра. Пресегна се и я хвана за ръката. — Знам това, мило мое момиче. Но вече минаха шест месеца, а ти не си мъртва.
Касандра се разплака — заради изречените на глас думи.
— Ти си тук — рече Нел и стисна ръката на Касандра, — а аз се нуждая от помощ.
— Не мога.
— Можеш.
— Не… — Главата й пулсираше, беше изморена, толкова изморена. — Не, наистина не мога. Нямам какво да ти дам.
— Не искам нищо да ми даваш. Искам само да дойдеш с мен и да правиш каквото те помоля. Можеш да държиш кърпата за полиране, нали?
Нел се пресегна да отметне мократа от сълзи коса на Касандра от бузите й. Гласът й вече звучеше тихо и неочаквано решително.
— Ще го превъзмогнеш. Знам, че не ти се вярва, но така ще стане. Ти умееш да оцеляваш.
— Не искам да оцелея.
— И това го знам — увери я Нел. — Имаш си причини за такова желание, но понякога нямаме избор…
Каната в хотела се изключи с победоносно щракване и Касандра с леко разтреперана ръка заля пакетчето чай с вода. Постоя, докато то се накисне. Сега си даваше сметка, че Нел наистина я е разбирала, че е познавала превъзходно внезапната и ослепителна празнота от прекъсването на връзките с най-близките ти хора.