Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
А после отново заваля — проливно и внезапно. Елайза потръпна, когато една мълния разряза небето на две назъбени половини и метна светлина връз света. В тези лъчисти мигове, следвани неизбежно от гръм, разтърсващ цялата къща, Елайза оглеждаше стаята стена подир стена, мъчейки се да разбере къде се намира.
Лумване… гръм… гардероб от тъмно дърво до леглото.
Лумване… гръм… камина на отсрещната стена.
Лумване… гръм… стар люлеещ се стол до прозореца.
Лумване… гръм… канапе в еркера на прозореца.
Елайза прекоси студения под на пръсти. Вятърът се промъкваше през пролуките между дъските и се вихреше по пода. Тя се покатери на канапето в нишата на прозореца и погледна навън към тъмния двор. Гневни облаци бяха обгърнали луната и градината бе покрита с наметката на бурната нощ. Игличките на пороя се забиваха в подгизналата земя.
Поредната светкавица отново освети стаята. Докато светлината помръкваше, Елайза зърна за миг отражението си в прозореца. Нейното лице, лицето на Сами.
Протегна ръка към чезнещия образ, но пръстите й докоснаха само леденото стъкло. В този момент осъзна по-ясно от когато и да било, че е много далеч от дома.
Върна се в леглото и се пъхна между студените, влажни и непознати чаршафи. Положи глава върху ризата на Сами. Затвори очи и се понесе по крайчеца на съня.
Но изведнъж рязко се изправи и седна.
Коремът й се обърна и сърцето й заби по-силно.
Мамината брошка. Как можа да я забрави? В цялото бързане и насред целия цирк беше забравила брошката. Високо в тунела на комина в къщата на господин и госпожа Суиндъл я очакваше скъпоценната брошка на мама.
22
Корнуол, 2005 г.
Касандра сложи пликче чай в чашата и включи каната. Докато чакаше водата да заври, се загледа през прозореца. Стаята й беше на гърба на хотел „Блакхърст“, откъм морето, и макар да беше тъмно, успяваше да различи градината отзад. Окосена морава с бъбрековидна форма се спускаше от терасата към редица високи дървета и изглеждаше синя на сребристата лунна светлина. Касандра знаеше, че там някъде е урвата и редицата дървета е последната защита на това късче земя.
Отвъд залива се намираше самото градче, което тя още не бе успяла да разгледа. Пътуването с влак й отне почти целия ден и когато таксито започна да лъкатуши по задните възвишения на Триджина, дневната светлина вече бързо отстъпваше място на здрача. Само веднъж, когато колата се изкачи на билото, Касандра зърна кръга мигащи светлинки долу в залива — сякаш вълшебно селище ненадейно изникна от здрача.
Докато чакаше водата, Касандра запрелиства оръфаната по краищата тетрадка на Нел. Лежа в скута й през по-голямата част от пътуването, понеже Касандра се бе надявала във влака да успее да разгадае следващия етап от пътуването на Нел, но не успя. Теорията й беше смислена, но на практика се оказа не толкова лесно приложима. Почти през целия път компания й правеха собствените й мисли — така беше още от вечерята с Руби и Грей. Макар мисълта за Ник и Лио да не напускаше Касандра задълго, фактът, че са мъртви, припомнен толкова открито и толкова неочаквано, я върна към спомена за онзи съкрушителен момент.
Случи се страшно неочаквано. Сигурно тези неща винаги се случват така. Както беше съпруга и майка, в следващия миг се оказа сам-самичка. И всичко заради един час, през който да рисува необезпокоявана. Повери засмукалия палеца си Лио в обятията на Ник и ги изпрати в магазина за неща, от които всъщност нямаха нужда. Ник й се усмихна широко, докато потегляше с колата по алеята, а Лио й махна с пълната си ръчичка, стиснал розовата калъфка, която разнасяше навсякъде със себе си. Касандра също му махна разсеяно, но мислено вече се намираше в ателието си.
Най-лошото от всичко беше насладата, с която прекара онзи час и половина преди почукването на вратата. Дори не бе забелязала от колко време ги няма…
Нел за втори път спаси Касандра. Дойде веднага заедно с Бен. Той й обясни какво се е случило, повтори думите, които й се бяха сторили безсмислени в устата на полицая: катастрофа, някакъв камион поднесъл, сблъсък. Ужасяваща поредица от събития, толкова обикновена, толкова банална, че й бе невъзможно да повярва какво я бе връхлетяло.
Нел не уверяваше Касандра, че всичко ще се оправи. Тя прекрасно разбираше, че няма да е така, че нищо никога няма да се оправи. Вместо това се появи, снабдена с хапчета, които да помогнат на Касандра да спи. Да нанесе благословен удар на неистово препускащите й мисли и да направи така, че всичко да изчезне, макар и за няколко часа. А после прибра Касандра при себе си.