Търсенето на скритата истина

Той се усмихна и мисля, че това беше първата истинска усмивка, която виждах на лицето му. Беше заслепяваща.

- Пак заповядай, МакКайла! Ще вървим ли? - той протегна ръка.

Щях да я поема, трябваше да я поема, но точно тогава чух гласове.

Килнах глава и се заслушах. Сърцето ми се сви. Бяха мама и татко.

Бяха на покритата веранда, която гледаше към басейна в задната част на къщата. Гъстите храсти от двете страни осигуряваха уединение от съседите ни.

Можех да се притисна в клоните на бодливата зеленика и, скрита от погледа им, да ги зърна. Бях зажадняла да ги зърна.

Свалих МакОреола, пуснах раницата и оръжието.

- След минутка - прошепнах. - Ти стой тук! Ще се върна.

- Смятам това за неразумно.

- Не решаваш ти. Назад!

Плъзнах се в сенките до дома ми.

- Повтаряме това отново и отново, Рейни - казваше татко.

Вмъкнах се тихо в храстите и се загледах жадно.

Мама и тате седяха на бели плетени столове на верандата. Мама сърбаше вино, а татко държеше чаша с бърбън. Надявах се да не пие твърде много. Имаше един лош момент, след като умря Алина, когато си беше пийвал твърде често и това ме правеше неспокойна. Татко не беше пияч, той беше човек на действието. Но убийството на Алина беше изпържило всички ни. Поглъщах алчно образа на мама. Очите u бяха ясни, лицето u беше с нежни линии и красиво както винаги. Сърцето ми се изду от емоции. Копнеех да я докосна, да ги прегърна и двамата. Татко изглеждаше силен и красив както обикновено, но в косата му имаше повече сребро, отколкото помнех.

- Наясно съм, че там, навън, е опасно - каза мама. - Но не мога да търпя тази неизвестност! Ако само знаех със сигурност, че е жива.

- Баронс каза, че е. Ти беше тук, когато той се обади.

Баронс се беше обадил на родителите ми? Кога? Защо работеше телефонът му? Проклятие, исках неговия мобилен оператор!

- Не вярвам на този човек ни най-малко.

„Нито пък аз, мамо. А аз спах с него.“ Лицето ми пламна. Секс и мамо са две понятия, които никак не си пасват в главата ми, намирайки се там по едно и също време.

- Трябва да отидем в Дъблин, Джак.

Тихо изпратих хиляда „не“ в посока на мама.

Татко въздъхна.

- Опитах се да се върна. Помниш ли?

Примигнах. Беше ли? Кога? Какво се беше случило?

Тогава мама се нахвърли.

- Точно това мисля и аз, Джак. Ти вярваш, че този мъж те е хипнотизирал, че е поставил блокади в ума ти, които са те спрели да я върнеш у дома, принудили са те да си тръгнеш и някак си не ти позволяват да се върнеш там. Ти дори не можа да се качиш на самолета, толкова лошо ти стана, но в момента, когато напусна летището, се беше оправил. Три пъти се опита да тръгнеш. Но все пак вярваш на думите му, че дъщеря ни е добре?

Някой можеше да ме нокаутира с перо. Татко знаеше, че Баронс му е направил нещо като вуду, и наистина смяташе, че е възможно? Татко не вярваше във вуду неща. Точно той ме беше възпитал в крайно отхвърляне на всички паранормални явления. А сега той и майка ми спокойно си сърбаха питиетата и обсъждаха такива неща?