Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Седнах.
Тя щяла да съдейства, каза Роуина от своя подиум, макар аз непрекъснато да съм доказвала, че съм ненадеждна и опасна, че се съюзявам с такива като В'лане.
- Извинявай, ти също - посочих аз.
- Само в името на по-великото добро.
- Ти не ми позволи да бъда част от по-великото добро. Ти отказа да ме приемеш тук.
Кат стана.
- Спрете да ни поставяте между вас! Велика повелителке, трябва да оставим настрана различията си. Не си ли съгласна?
Роуина остана неподвижна за миг, после кимна сковано.
- Пълно съдействие? - притисна я Кат.
Роуина мълчаливо изучи събраното множество. Осъзнах точния момент, когато тя призна, че е загубила твърде много почва пред паството си, за да си я възвърне тук и сега. Или ние двете щяхме да теглим колата заедно, или колата щеше да ни изостави.
- Да - каза тя сковано.
- Супер! - изстрелях се на крака. - Е, къде беше държана Книгата, как беше държана и как, за Бога, ти я изгуби?
Ревът в залата беше оглушителен, както очаквах. Това все пак беше въпросът, който бе подхвърлян измежду тези стени тайно и с шепот повече от двайсет години.
Отпуснах се на стола си, любопитна да видя как ще се измъкне. Нямах съмнение, че ще го направи.
- Скапано яко, Мак! - каза Дани ухилена. - Мисля, че сега я пипнахме.
Знаех, че не сме. Роуина беше твърде умна, за да бъде хваната толкова лесно.
Когато тълпата най-после утихна, тя ни информира със смирена тържественост, че, за съжаление, да обсъжда такива въпроси, не е в нейните правомощия. Че изглежда аз вярвам, че единствено тя командва, но в манастира винаги е имало демокрация, че той е управляван от Убежището и всички нейни действия и избори трябвало да бъдат одобрени или отхвърлени от членовете му, особено по толкова деликатни и опасни въпроси. За съжаление (и колко удобно за нея, отбелязах сухо), някои от тях не бяха тук в момента. Но веднага щом се върнеха...
- Дрън, дрън, дрън - промърморих. - Докато реши да ни каже нещо, Ънсийли ще са убили още един милиард души.
Нямаше значение. Бях се върнала в манастира. Беше време да задействам план А. Тази среща беше план Б.
Погледнах към Дани.
- Каза, че си се опитвала да влезеш в Забранените библиотеки. Знаеш ли къде са всичките двайсет и една?
Очите u блеснаха.
Двайсет и една
Дани познавала безкрайния лабиринт от каменни коридори на манастира толкова добре, колкото всяка шийте зряща от първите пет кръга на издигане, каза ми гордо. Имаше общо седем кръга, като седмият беше самото Убежище. Кат и екипът й бяха едва в третия. Тя самата не беше обект на такива ограничения, довери ми Дани самодоволно. Роуина я беше отделила от тези неща като нейна лична отговорност.
- Значи Роуина ти е казала къде са библиотеките? - това просто не звучеше като ВП, която познавах.
Е, не, отстъпи Дани, не точно. Е, може би беше научила повечето от това, което знаеше за манастира, преди Роуина и другите жени да са разбрали, че лек вятър означава, че тя е наблизо, когато все още е била в състояние да дебне свободно. Какво значение имаше? Тя знае, и то повече отколкото всяка от останалите знае! Беше й отнело години да открие библиотеките, но все още не беше сигурна за няколко. Не можеше да премине по онези коридори, но така, както смяташе, те трябваше да са библиотеки, защото какво друго би крила Роуина?
- Мястото е огромно и смъртоносно шантаво, Мак - каза ми тя. -Има части от манастира, които просто не пасват. Изгубено място, където мислиш, че би трябвало да има нещо, но няма.
Исках да видя всички тези места, но точно сега трябваше да се фокусирам върху библиотеките. Бях спала много малко предишната нощ. Разговорът между родителите ми, който бях подслушала, се превърташе като развалена плоча в главата ми. „Бебче, съжалявам да ти го кажа, но според някакво древно пророчество има нещо нередно с теб и ти ще обречеш на гибел целия свят...“
Преди бях нетърпелива да сложа ръка на пророчеството. Сега, след като се предполагаше, че е за мен, бях отчаяна. Нямаше да повярвам, че е за мен, докато не го видех със собствените си очи. И дори тогава вероятно все още нямаше да повярвам, освен ако не беше изписано цялото ми име и не се казваше нещо толкова несъмнено уличаващо като: „Пазете се от онази зла МакКайла Лейн, тя е голяма работа! Ще обрече на гибел целия свят, тази кучка.“
Изсумтях. Абсурд! Беше ли научила Алина нещо? Затова ли ме държеше толкова далеч? Не само за мое собствено добро, а и защото беше научила за мен нещо, което я беше уплашило да ме въвлече. В името на света?