Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Той се пресегна за ръката u и я притегли в обятията си.
- Скъпа, тя е жива. Знам, че е жива. Усещам го в сърцето си. Разбрах, когато Алина умря. И знам, че Мак не е.
- Казваш го само за да ме накараш да се почувствам по-добре.
Той u се усмихна леко.
- Действа ли?
- Ах, ти!
- Обичам те, Рейни! Едва не изгубих и теб, когато изгубихме Алина - той я целуна. - Няма да те изгубя сега! Може би има начин да се свържем отново с Бароне.
- Само ако знаех със сигурност - каза мама.
Той пак я целуна, а после тя започна да го целува и аз се почувствах странно засрамена, защото родителите ми на практика се натискаха.
Но все пак беше утешително да ги гледам. Те се имаха един друг и между тях съществуваше любов, която би устояла на всичко. С Алина винаги интуитивно бяхме усещали, без да се засягаме поради някакво криворазбрано чувство, че нашите родители ни обожаваха и биха направили всичко за нас, но се обичаха един другиго повече. Колкото до мен, точно така трябваше да бъде. Децата растат, продължават напред и намират своята любов. Празното гнездо не би следвало да оставя родителите скърбящи. Би трябвало да ги оставя готови и развълнувани да продължат да изживяват собственото си приключение, което, разбира се, би включвало много посещения на деца и внуци.
Хвърлих последен поглед и отидох при В'лане.
Той тръгна редом с мен в мълчание. Предложи ми ръката си, но аз поклатих глава.
Вдигнах нещата си, отидох до пощенската кутия и измъкнах албума със снимки на ЛГ от раницата си. Порових няколко минути, докато намеря идеалната снимка на Алина, застанала пред сводестия вход на колежа „Тринити". Тя се усмихваше, в смеха u устата u беше отворена. Аз също се усмихнах.
Обърнах снимката и надрасках на гърба:
Била е щастлива.
Обичам ви, мамо и татко!
Ще се върна у дома веднага щом мога.
Мак.
Двайсет
Може да откриеш, че се нуждаеш от мен, МакКайла -каза В'лане, докато се материализирахме на улицата пред КДБ.
И аз си мислех съвсем същото. Нямаше спор, че В'лане беше най-бързият асансьор в сградата. Дани беше страхотна на земята, но не и през океани. Пресяването беше безценен инструмент. Дори В'лане да се появяваше само половината пъти, когато го виках, щеше да е по-добре от нищо. Никога нямаше да разчитам на него отново, но щях да го използвам, ако можех.
- Не мога винаги да проверявам дали имаш нужда. Когато кралицата ми не ме държи зает с нейните задачи, аз се бия заедно с другите Сийли срещу мрачните ни братя. Те не смятат, че вашата Земя е достатъчна. Искат да ни изтръгнат и нашия двор. Кралицата ми е в непрестанно растяща опасност, както и домът ми - той ме обърна в ръцете си, повдигна лицето ми и прокара нежно пръст по устните ми.
Погледнах го. Все още бях скована, след като бях видяла мама и тате, а и след разговора, който бях подслушала. Исках да ми даде името си, и то бързо, за да мога да се завлека вътре, да взема душ и да изпълзя в топло, познато легло. Да дръпна завивките над главата си и да използвам цялата си воля, за да заспя мигновено, та да не трябва повече да мисля.
„Да обрече на гибел целия свят."
Няма начин! Не и аз. Объркали са човека, объркали са пророчеството. Поклатих глава.
Той разбра жеста погрешно.
- Това е дар - каза той сковано.
Наранен, горд принц. Докоснах лицето му. Той ми беше върнал мама и татко, целия ми град, целия щат Джорджия.
- Поклатих глава на онова, за което мислех, не на думите ти. Да, бих искала да имам името ти, В'лане.
Той отново ме дари с онази ярка усмивка, после изведнъж устата му се оказа върху моята. Този път, когато ме целуна, непроизносимото Фае име се плъзна по-сладко от мед по езика ми и се настани там топло и апетитно, изпълвайки устата ми с пир от вкусове и усещания отвъд всяко описание, преди да се стопи в него. За разлика от преди, когато беше поставял името си на езика ми, сега го усещах естествено, ненатрапчиво. За разлика от друг път също така не се борех с еротичната атака и с насилствения оргазъм, причинен от докосването му. Беше изключителна целувка, но тя канеше, не завладяваше, даваше, без да взема.