Търсенето на скритата истина

По-късно седяхме върху бордюра, облегнати на сградите, проснати по тротоарите, мръсни, оплискани с гнусни вариации на Ънсийли кръв, ободрени и изтощени.

- Какво стана? - попитах Кат. - Как се озовахте заклещени насред толкова много от тях?

Тя се изчерви.

- Свикнали сме Дани да е с нас, така е. Тя чува това, което ние не можем. Мисля, че са започнали да ни следят от мига, в който влезнахме в града, привлечени от шапките ни - тя почука своя МакОреол - или може би от шума на автобуса. Те събираха още, докато вървяхме, изчакваха, търсеха тясно място, за да ни обкръжат. Ако не се бяхте случили наблизо... е... Радваме се, че бяхте.

Определих размера на клането. Имаше няколкостотин мъртви Ънсийли на улицата.

- Добре се справихме. С оръжия и план можем да се справим и по-добре.

Кат кимна.

- Може ли да говорим откровено?

Наклоних глава.

- Твоите различия с Великата повелителка вредят на всички нас.

- Тогава тя трябва да помъдрее и да прогледне за това кое е разумно.

- Нейните различия с теб също ни вредят - каза Кат натъртено. -Войната не е време за интриги. Продължавайте да се борите една с друга и накрая ще разрушите царството, над което искате да властвате.

Всички на улицата хорово промърмориха в съгласие.

- Не се опитвам да властвам. А просто да помогна.

- И двете се опитвате да властвате. И ние ви казваме и на двете да спрете. Говорихме, след като ти и Дани заминахте. Искаме да се върнете. Не ни пука дали ще задържите оръжията. Но нямаме желание да заменяме водачеството на Роуина с твоето. Искаме ви и двете. Ако пожелаеш да работиш с нас, ние ще ти помогнем, както можем, и ще накараме и Роуина да се съгласи. Така както виждаме нещата, нито ти, нито Роуина можете да ни принудите да приемем която и да е от вас. Но сме готови да се обзаложим, че можем да ви принудим да работите заедно за едно по-велико дело. Нали и двете твърдите, че преследвате това?

- Няма да живея в манастира, Мак! - Дани скочи на крака. - Ти каза, че мога да живея с Баронс.

Преместих погледа си от Дани към Кат, обмисляйки думите и. Тя имаше право и аз се чувствах малко засрамена от себе си. Бях направила лично това с Роуина. Бях се опитала да разделям и да владея, а сега не беше времето да деля верността на каквото и да е. И така си имахме достатъчно проблеми.

Единствената ми цел, пращайки Дани в манастира днес, беше да открия дали шийте зрящите щяха да дойдат, за да мога да ги вкарам в битка, да ги поведа към победа и да си възстановя положението в манастира. Кат ми го предлагаше с протегната ръка. Петстотин шийте зрящи можеха да принудят Роуина да работи с мен, а аз трябваше единствено да си прехапя езика здраво.