Търсенето на скритата истина

Преди имах това, което смятах за нормален сексуален нагон. Но някои от приятелите ми бяха повече от обсебени от секса. Предполагам мислеха, че той би могъл да запълни празнината от безцелността, от която мнозина от моето поколение са засегнати, докато се опитваме да намерим мястото си в света.

Но докато бях При-я, се бях променила, бях добила ненаситно съзнание за всичко сексуално. Или може би сексът с Баронс го беше направил. Не знам. Знам само, че сега съм много по-възприемчива за еротичните нюанси, отколкото бях. Шепотът на Сийли принца беше като погалване по цялото тяло и аз му се насладих за миг, преди да се отърся от него.

- В'лане! - възкликна Дани.

Той се засмя и ако не бях имунизирана срещу обаянието на Секс-до-смър-Фае, щях да съм сериозно загазила. Той беше включил прелъстяването, красивото златно Фае излъчваше чиста сексуална жега. Започвах да мисля, че е просто част от природата му, че той просто не може да направи нищо, както някои мъже не могат да спрат да излъчват тестостерон. Мисля, че някои от мъжките и от двата вида просто имат повече.

Дани не беше имунизирана. Очите u блестяха трескаво, кожата u беше зачервена, устните u разтворени. В този миг зърнах в каква жена ще се превърне.

- Престани, В'лане! Остави я на мира!

- Не вярвам тя да го иска. Кой по-добре би я събудил за формата и естеството на Ерос? Да поставя летвата, така да се каже.

- Ъ-хъ - каза Дани пресипнало. - Бих искала това.

- Не ми пука в какво вярваш ти или какво желае тя, но ти няма да поставяш летвата! Тя ще има нормален живот - поне толкова близо до нормалното, колкото можех да го постигна. - Дани, влизай в книжарницата! Ще дойда след няколко минути.

- Но аз не искам да...

- Сега! - казах.

Тя ме изгледа кръвнишки.

- Обзалагам се, че Баронс е там - подмамих я. На В'лане казах: -Заглуши се, за да може да се отърси от влиянието ти!

Той вдигна и спусна едното си рамо.

Дани въздъхна тихо, сякаш внезапно освободена от някакво вътрешно напрежение, от което не беше напълно доволна, после премести погледа си от В'лане към книжарницата и обратно, сякаш се опитваше да направи избора си между бананов сплит и карамелена мелба.

- Добре - каза после и изчезна. На вратата хвърли безочлива усмивка през рамо и каза: - Не бързай, Мак! Аз и Баронс имаме много да си говорим.

Потиснах да не се изсмея, спомняйки си моите собствени тийнейджърски увлечения. Те бяха истински кошмар от непохватност и нервно напрежение, от чувство на стеснение. Бях твърде тромава на приказки и обсебена от нужди. Вярвах, че Баронс сръчно ще отклони богоговението и. Само с мен той беше константен задник.

Гледах я, докато не влезе вътре в безопасност и вратата не се затвори зад нея. Нямаше признаци, че Мрачната зона, която някога беше съседна на КДБ, все още съществува, но не се доверявах на тези изпълнени със сенки улици зад книжарницата.

Погледнах отново към В'лане. Той ме изучаваше напрегнато.

- Била си се. Добре ли си, МакКайла?

- Добре съм - рефлексите ми бяха динамит тази вечер. Бях получила няколко смазващи удара, но бях успявала да се гмурна или да се дръпна назад в последния миг и да минимализирам ефекта всеки път. Дори не се чувствах натъртена навсякъде. Без порязвания. Без контузии. Чувствах се фантастично. Обичах тази по-лъскава, по-силна аз.