Търсенето на скритата истина

Лукавата ВП беше ненадминат политик. Аз слушах и запечатвах в паметта си тактиките u. Анализирах думите, които избираше, как ги вплиташе заедно, как играеше с емоциите относно всичко, което си струваше.

Да, каза Роуина, тя би оставила настрана различията си с младата, подивяла шийте зряща, която никога не е била обучена подобаващо и чиято сестра беше предала целия свят, като беше помагала на любовника си - безчестния Лорд Господар - да освободи Ънсийли, които да убият милиарди хора по света, включително двеста от нашите. Да, тя би се съгласила да направи каквото те чувстват, че трябва да бъде направено, за да се спечели най-важната битка, пред която човечеството някога се е изправяло. Тя не би могла с чиста съвест да отстъпи или да свали робата, която носеше от четиридесет и седем години (двойно повече отколкото подивялата шийте зряща беше живяла), но би протегнала ръка за приветствие, ако нейните възлюбени дъщери чувстват, че е наложително да го направи, въпреки многобройните и непреодолими аргументи в полза на обратното.

След кратката u реч можах отново да видя съмнение по лицата на някои от жените, затова станах и изнесох своята реч. Да, аз щях да оставя настрана различията си със старата жена, която ме беше отхвърлила първата вечер, когато ме бе срещнала, без дори да попита за името ми, която ми беше казала съвсем ясно да вървя да умра някъде другаде и да я оставя на мира, когато беше очевидно, че съм шийте зряща, имаща отчаяно нужда от помощ. Защо не бях една от нейните „възлюбени дъщери“ онази вечер? Беше ли моя вината, че бях отгледана, без да имам представа какво съм? Защо не ме беше приела тя?

Но аз щях да u простя. И, да, щях да работя с жената, която беше укрила оръжията, които можеха да убият Фае, беше отказала да позволи на шийте зрящите да вършат работата, за която са били родени, и която непрекъснато клеветеше сестра ми, чиято най-голяма грешка беше да бъде прелъстена от Фае, превърнато в човек, със стотици хиляди години опит в създаването на илюзии и прелъстяването на жени.

Коя сред нас не би паднала при такива обстоятелства. Те бяха срещнали В'лане. Ако искаха да хвърлят камъни, сега беше времето да го направят, сега или никога. Алина накрая беше прозряла играта на Лорд Господар и беше платила с живота си. Но къде е била Роуина, когато сестра ми се е мъчила да разбере какво е? Как с Алина се бяхме изгубили насред бъркотията на шийте зрящите, оставени на съдбата без обучение?

Бях нетърпелива да правя това, което предлагаше Кат, казах им аз. Бях въодушевена да работим заедно за общи цели, да поставя нуждите на шийте зрящите на първо място. От този момент нататък, заклех се, нямаше да говоря лошо за Великата повелителка, стига тя да направеше същото за мен.