Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Всички онези хора оттатък. Ще идват с хайките си, със съдебни постановления и списъци от престъпления, които сме извършили, ще звънят на вратата на дома ни на Парк Авеню и ще питат за семейство Ейдриън Смит, но, боже господи! — семейство Ейдриън Смит заедно с децата и бавачката са заминали за Франция.
— Караш ме да мисля, че наистина сме извършили престъпление.
— Не могат да те имат — каза той, като се намръщи. — Това е едно от нещата, заради които ме преследват — знаят, че нямам никакво право да притежавам човек като теб, и са бесни. Това е една от причините да се радвам, че се махам.
— Мили мой — каза Ива.
Тя беше на двайсет и шест — пет години по-млада от него. Представляваше скъпоценност за всеки, който я познаваше.
— Този параход ми харесва повече от „Маджестик“ и „Акуитания“ — отбеляза тя, като изневери на корабите, с които бяха плавали по време на сватбеното си пътешествие.
— Много по-малък е.
— Но е много шик, а и тези магазинчета в коридорите. Освен това ми се струва, че луксозните каюти са по-големи.
— Хората се държат много официално, забеляза ли? Сякаш си мислят, че всички са мошеници на карти. А след около четири дни едната половина от тях ще се обръщат към другата на малко име.
Четирима от пътниците вече пристигнаха — четворка млади момичета, рамо до рамо, правеха обиколка на палубата. Четири чифта очи моментално се впериха в Ейдриън и Ива и след това автоматически се отместиха, с изключение на две, които замряха за миг, леко стреснати. Принадлежаха на една от девойките, която всъщност единствена от четирите беше пътничка. Не бе на повече от осемнайсет — малка смугла красавица, излъчваща онзи кристален блясък, който при брюнетките се равнява на светлия огън у блондинките.
— Хм, коя беше тази? — почуди се Ейдриън. — Виждал съм я и преди.
— Хубава е — каза Ива.
— Да. — Той продължи да се чуди и за момент Ива се подаде на неговата разсеяност, но след това се усмихна и го привлече обратно към интимния им живот.
— Говори ми още — каза тя.
— За какво?
— За нас — колко хубаво ще бъде и как ще се чувстваме много по-добре, и ще бъдем много по-щастливи, и винаги много близко един до друг.
— Как бихме могли да бъдем по-близо? — Ръката му я привлече към себе си.
— Искам да кажа, че никога няма да се караме за глупости. Знаеш ли, когато миналата седмица ми даде подаръка за рождения ден — тя поглади с пръст прекрасните дребни перли на шията си, — реших, че ще се старая никога вече да не ти казвам нищо лошо.
— Ти никога не си ми казвала нищо лошо, скъпа моя.
Въпреки това, даже както я притискаше до себе си, тя усети, че мигът на пълно усамотение бе отминал почти преди да е настъпил. Мъжът й вече беше пуснал антените си и опипваше с тях този нов свят.
— Повечето от хората изглеждат направо ужасно — каза той, — дребни, мургави и грозни. По-рано американците не изглеждаха така.
— Имат унил вид — съгласи се тя. — Хайде да не се запознаваме с никого, просто да си бъдем сами.
Удари гонг и стюардите се развикаха от палубите: „Моля, изпращачите да слязат!“, при което гласовете се усилиха в оглушителен хор. В един миг мостчетата се задръстиха от народ, след това опустяха и блъскащите се хора зад бариерата размахаха ръце и завикаха нещо неразбираемо, като не преставаха да се усмихват доброжелателно. Когато хамалите се заловиха с въжетата, дотича един широкоплещест и някак замаян млад мъж и мина по мостчето, подкрепян от един носач и от един шофьор на такси. Корабът го погълна равнодушно, като че ли беше мисионер за Бейрут, и започна тихо и заплашително да вибрира. Пристанът с лицата на хората се плъзна назад и в първия миг корабът заприлича на треска, случайно откъсната от него; след това лицата се отдалечиха, замлъкнаха, а вълноломът стана едно от многото жълти петна на хоризонта. Сега вече пристанището започна да се оттегля бързо назад.
На един паралел северна ширина се образуваше ураган и се движеше на юг-югоизток, предшестван от силен западен вятър. По пътя му беше съдено да потопи парахода „Петер И. Юдин“ от Амстердам заедно с екипажа му от шейсет и шест души, да прекърши утлегара на най-големия кораб в света и да донесе скръб и нищета на няколкостотин моряшки жени. Презокеанският параход, който тръгна в неделя вечерта от Ню Йорк, щеше да попадне в зоната на бурята във вторник, а в обсега на урагана — късно през нощта, в сряда.