Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Всичко това ни води до една интересна граница, която аз ще очертая, но няма да прекрачвам — допирната точка между политическия хорър и черната комедия. Станли Кубрик на практика обитава този граничен район. Може да се каже, че „Доктор Стрейнджлав или как се научих да спра да се тревожа и да обикна бомбата“ на Кубрик е тъкмо политически хорър, но без чудовища (на героя му трябва монета за телефона, за да се обади във Вашингтон и да предотврати трета световна война, Кийнън Уин с нежелание му помага, като гръмва един автомата за Кока Кола, пълен с монети, но мрачно предупреждава бъдещия спасител на човечеството: „ще отговаряш пред американската Кока Кола корпорация за това“). „Портокал с часовников механизъм“ се явява политически хорър, но с човешки чудовища (Малкълм Макдауъл стъпква невинен минувач на улицата под звуците на „Пея в дъжда“). „2001: Една космическа одисея“ от своя страна е политически хорър с нечовешко чудовище („Моля те не ме изключва“, моли убийствено настроеният компютър ХАЛ 9000 докато последният оцелял член от експедицията до Юпитер вади модулите на паметта му един по един), което приключва своя кибернетичен живот, като пее „Велосипед за двама“. Кубрик изглежда е единственият американски режисьор, който разбира, че престъпването в зоната на табуто, често може да предизвика не само ужас, а и див смях, но всяко хлапе, което някога се е кискало на шегите за пътуващи търговци ще се съгласи, че това е вярно. А може би Кубрик просто е единственият достатъчно умен (или достатъчно смел) да се завръща в този пограничен район отново и отново.
6
„Отворихме вратата пред невъобразима сила“, мрачно заключава старият учен в края на филма „Те!“, „и вече няма как да я затворим.“
В края на романа „Колос“ на Д. Ф. Джоунс (филмиран със заглавие „Проектът Форбин“) компютърът, който е превзел всичко в света, казва на Форбин, своя създател, че скоро хората не само ще приемат неговата власт, но и ще го боготворят. „Никога!“ отговаря Форбин със звънлив глас, който би бил достоен за някоя космическа опера на Робърт Хайнлайн, но Джоунс оставя за себе си последната, злокобна дума. „Никога?“, гласи последната фраза в тази поучителна история86.
Във филма с Ричард Игън „Гог“ (режисиран от самия Господин Флипър, Айвън Торс87), оборудването на една цяла лаборатория за космически проучвания сякаш полудява. Едно соларно огледало се върти диво и преследва героинята със смъртоносен топлинен лъч; центрофуга, предназначена за трениране на астронавти при повишена гравитация, ускорява до там, че убива двамата трениращи. Накрая двата робота, Гог и Магог, напълно излизат от контрол, щракат щипките си и издават звуци като от Гайгеров брояч, докато сеят смърт и разруха („Мога да го контролирам!“, уверено заявява студенокръвният учен, секунди преди Магог да му пречупи врата със същите тия щипки).
„При нас всичко расте голямо“, казва старият индианец самодоволно на Робърт Фоксуърт и Талия Шайър във филма „Пророчество“, когато от езерото в северен Мейн изскача попова лъжичка едра като сьомга и почва да подскача по брега. Индианецът се оказва прав — по-късно Фоксуърт вижда сьомга, едра колкото делфин, а до края на филма човек се усеща безкрайно благодарен, че китовете не виреят в сладководни басейни.
Всичко изброени примери са взети от хорър филми с технологичен подтекст, понякога описвани като филми за „естествената среда, изпаднала в амок“ (не че има кой знае какво естествено в Гог и Магог с техните гъсенични вериги, вместо крака и стърчащите отвсякъде радио антени). Във всички тези филми вината е на човечеството и неговите технически постижения. „Сами сте си виновни“, заявяват тези истории. От това, струва ми се, ще излезе подходящ епитаф за масовия гроб на човечеството, когато накрая междуконтиненталните ракети литнат.
Гигантските мравки в „Те!“ са продукт на ядрени експерименти в Уайт Сендс; онзи стар дявол Колос е рожба на Студената война; същото важи за машините, които пощуряват в „Гог“; а гигантските чудовища в „Пророчество“ на Джон Франкънхаймър са мутирали заради живака, изхвърлен във водата от местна хартиена фабрика.
86
Научно-популярният автор Д. Ф. Джоунс по никакъв начин не може да бъде обвинен в оптимизъм. В следващата му книга след „Колос“, новосъздадено противозачатъчно лекарство, което се приема само веднъж, води до стерилност в световен мащаб и бавната смърт на човечеството. Голяма веселба, но Джоунс не е сам в своето недоверие към света на технологиите. Имаме си и Дж. Г. Балард, автор на такива мрачни истории като „Катастрофа“, „Бетонния остров“ и „Небостъргач“. Да не говорим за Кърт Вонегът (когото жена ми с обич нарича Татко Кърт), на когото дължим такива романи като „Котки в люлката“ и „Механично пиано“. — Б.авт.
87
Авторът греши. Режисьор на филма е Хърбърт Строк. Айвън Торс е споменат сред сценаристите. — Б.пр.