Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Господи, това е най-милото нещо, което би могла да ми кажеш — засмя се Сандра. — Защото изобщо не е вярно. Е, поне не беше вярно, но сега нещата тръгнаха към по-добро. Разбираш ли, преди няколко седмици започнах сеанси по акупунктура и ми поставиха пластинка в ухото. — Докосна меката част на ухото си, както Лорна често я бе забелязвала да прави и преди.
— О! — изуми се Джос. — Просто са ти я поставили като игла?
— Да. Можеш да я пипнеш. Прилича на обеца, но е на малко по-различно място. — Отново вдигна рамене. — Виж, и аз бях скептично настроена като повечето хора, но преди да ми я сложат, изпитвах ужас да напускам дома си, а сега се чувствам много по-добре.
— Страдаш от агорафобия? — попита Хелън.
— През по-голямата част от живота си — кимна Сандра. — Повярвайте ми, опитах всички възможни терапии, даже хипноза. Честно казано, дълбоко се съмнявах, че нещо е в състояние да ми помогне, най-малко пък акупунктурата, но ето че стана точно така. Не че съм очаквала да се случи, нали разбирате? Към нея подходих най-скептично.
— Какво представлява агорафобията? — попита Джос. — Извинете ме, не искам да изглеждам като пълна глупачка, но…
— О, няма нищо — побърза да я успокои Сандра. — Просто се страхувах да напускам жилището си. Чувствах се нервна сред много хора. Дори на улицата или в супермаркета.
Момичето кимна, но изражението му говореше ясно, че никога не бе чувало за подобно нещо.
— И сложиха тази пластинка в ухото ти, след което се почувства по-добре? — невярващо попита Лорна. — Сериозно ли говориш?
Сандра повдигна рамене.
— Сега съм тук, нали? Преди шест месеца не бих събрала куража да го направя. — Лицето й отново поруменя. — Надявам се, това няма да ви накара да гледате на мен като на аутсайдер или нещо подобно.
— О, в никакъв случай! — в един глас възразиха останалите, а Лорна додаде:
— Само дето през целия си живот съм смятала, че съм единствената, която страда от фобии. Чудесно е да разбера, че не съм сама.
— Е, какви са твоите? — предизвика я Сандра, търсейки с поглед подкрепа от Хелън и Джос. Въпреки че едната гледаше настрани, а другата имаше вид на напълно невинна, невъзможно бе да се допусне, че никоя от тях няма никакви страхове.
— Добре тогава — изправи гръб Лорна. — Когато бях на шестнайсет, имах чудесен приятел, но прецаках отношенията ни и оттогава не съм срещнала някого, който би могъл да заеме мястото му.
Хелън изпусна дълбока въздишка.
— Наистина?
Лорна кимна утвърдително.
— Казваше се Крис Ериксън. Знам, че човек винаги превъзнася първата си любов, но сега, като се замисля обективно, действително ми се струва, че е бил Единственият. Или поне онзи, с когото бих желала да споделя живота си.
Сандра изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.
— Какво стана с него?
Лорна преглътна буцата, която засядаше в гърлото й всеки път, когато заговаряше на тази тема.
— Ами… провалих връзката ни по най-глупавия начин, по който може да го направи една тийнейджърка, след което скъсахме, а сега той е женен, има малко дете и всичко в живота му се подрежда прекрасно. — Засмя се пресилено. — Сигурна съм, че без мен му е много по-добре.
— Обзалагам се, че продължава да мисли за теб — каза Джос, вперила в нея големите си честни очи. — Говоря сериозно. Роби, приятелят ми от училище, все още иска да се оженим.
— И…? — попита Сандра и повдигна вежди толкова високо, че очилата й се свлякоха на носа, придавайки й вид на дългогодишна учителка, точно както и звучеше. — Ти нямаш намерение да се върнеш при него, така ли?
— Не — призна Джос. — Би било компромис.
Хелън, която наблюдаваше размяната на реплики в замислено мълчание, най-сетне се обади:
— Смятате ли, че е възможно да намериш сродната си душа в гимназията и въпреки това съзнателно да съсипеш живота си като последния глупак?
Всички очи се обърнаха към нея.
Лорна искаше да я попита: „Ти това ли направи?“, но отговорът изглеждаше толкова очевиден, че въпросът би звучал обидно.
— Лично аз смятам, че нещата се случват така, както е предначертано — каза тя, напълно убедена в думите си. — Дори това невинаги да ни устройва.
— Съгласна съм — припряно се съгласи Сандра, в чиито очи, за разлика от тези на Лорна, нямаше и следа от съмнение. — Ако някога си срещнала подходящия човек, рано или късно той ще се върне при теб. — Тя кимна, толкова уверена в твърдението си, че останалите го усетиха като присъствие на още един човек в стаята.