Kолеж за магьосници

Сега да обърнем внимание на третата страна в малкия любовен триъгълник. По закона на логиката би следвало преподавателят да не се подаде на ухажването на Емили. Би трябвало през смях да сподели с колегите си за увлечението й и да я забрави. Защото тя не била нито красива, нито секси. Може би той преживявал криза на средната възраст, може би си въобразявал, че връзката с госпожица Грийнстрийт ще му върне отдавна изгубената младост. Кой знае… Отгоре на всичко глупакът бил женен!

Никога не ще узнаем какво точно се е случило. Известно е само, че работата станала дебела, на господин Сексапил му дошъл умът в главата (или получил каквото иска) и скъсал с нашата Емили. Естествено, тя напълно изперкала, а момчето се влюбило още по-силно в нея. То я обсипвало с подаръци, било й опора.

Може би знаете — самата аз научих наскоро, че Вълчицата се различава от другите фонтани. Фонтанът бил притегателно място за всички откачалки. Отначало човек не забелязвал нищо особено, но като се загледал във водата, не виждал отражението си, а само пусто небе. Ако през конкретния ден небето било облачно, водата във фонтана била синя и обратното. Случвало се някой да застане до него и да види озадачените лица на други хора, сякаш те гледат във водата на друг фонтан и са се стреснали, защото виждат чужд човек вместо своите образи. Навярно някой е открил начин да размени отраженията в два фонтана, но нямам представа кой и защо го е сторил, нито по каква причина директорът не е развалил магията.

— Понякога се питам дали не е имало нещо повече от отраженията. Дали ако човек се гмурне в единия фонтан, няма да се озове във втория… в този или в някакъв друг свят. Открай време ми се струват обгърнати от мистерия. Знаете ли, че ги е имало още преди "Брейкбилс"? Построили колежа близо до тях, а не обратното. Поне така казват хората.

Елиът презрително изсумтя.

— Именно. Така казват хората, скъпи — подхвърли Джанет. — Така или иначе Емили започнала все по-често да се застоява при Вълчицата. Пушела цигара след цигара, взирала се във водата, опитвала се да излекува разбитото си сърце. Прекарвала толкова много време там, че започнала да разпознава едно от лицата във фонтана. Девойка като нея, която по цял ден висяла при другия фонтан, онзи в отражението. Ще я наречем Дорис. След известно време момичетата започнали да се поздравяват — от учтивост си помахвали с ръка. Може би и Дорис е била унила и потисната. Във всеки случай двете започнали да се чувстват като сродни души. Измислили начин за общуване. За жалост подробностите не са ми известни. Може би са разговаряли чрез послания, написани на обратно, за да се избегне ефектът на огледалното отражение… или греша? Не знам къде е живеела Дорис — може би магията е различна в нейния свят. А може би й е писнало да слуша как Емили се оплаква от разбитото си сърце. Или пък в нея е дремело латентно зло. Така или иначе един ден подхвърлила, че ако Емили иска любовникът й да се върне при нея, трябва да промени външността си.