Злочестие [bg]

Светлините се върнаха и машинариите се съживиха с бръмчене. Отново се задвижихме. Нервно се огледах за сигнал за тревога.

Такъв нямаше. Явно една от трудностите при работата със скалъпени преди ден механизми бяха постоянните повреди и спаданията на напрежението. Планът на Тиа използваше това.

— Перфектно! — изкоментира Ейбрахам. — Минахме първия ред камери.

— Няма тревога на нито една от радиочестотите, които мога да открия — добави Коуди. — Само някои от охраната се оплакват и се надяват Проф да не обвини тях за спадането на напрежението. Тиа, момичето ми, ти си гений.

— Да се надяваме скоро да можеш да ѝ поднесеш комплимента лично — казах му аз. — Ейбрахам, кажи ни, когато групата ти достигне следващата камера. Сега сме на таймер. Готвачите ще започнат да се чудят къде ли са се дянали техните майстори на сладкиши и хората накрая ще отидат да прегледат генераторите.

— Прието.

Меган и аз останахме на позиция. Оттук насетне се предполагаше планът да не отнеме повече от десет минути. Чакането беше трудно. Мизи и Ейбрахам пълзяха през гъмжащи от охрана коридори, докато от нас двамата се очакваше да стоим тук и да изглеждаме невинно. Опитахме — и не успяхме — да измислим начин да слезем и да ги посрещнем, тъй че Меган да може да използва силите си и да помогне с последните етапи на проникването.

Може би това бе за добро. Меган изглеждаше изтормозена, търкаше си челото и ставаше раздразнителна. Взех за двама ни питиета от прислужника до бара, но после си дадох сметка, че вероятно са с алкохол, което беше нещо много лошо точно сега. Трябваше да бъдем нащрек. Затова грабнах кейкче от един от минаващите подноси. Можеше и да опитам продукцията на един Дейвид от друго измерение.

Спрях се на половината път към нашата маса. Дали чух…

Обърнах се и опитах да отделя гласа от гласовете на останалите бърборещи в множеството. Да. Аз познавах този глас.

Проф беше тук.

Бях леко изненадан; общуването не беше точно негова характерна черта. Ала този дълбок глас не можеше да бъде сбъркан.

Имаше основателни причини да бъда далеч от него, но пък носех ново лице — а опитът ни от първия ден показа, че той се подвеждаше от илюзиите на Меган. Може би щеше да си струва да се разузнае къде точно се намира и какво казва.

— Проф е тук — предадох аз по линията.

— Искри — изкоментира Коуди. — Сигурен ли си?

— Да — отговорих аз и отидох до място, откъдето можех да го видя как стои до един от прозорците. — Ще го доближа внимателно и ще го наблюдавам. Ако охраната забележи Ейбрахам и Мизи, той ще бъде уведомен най-напред. Мнения?

— Съгласна съм — обади се Меган. — Ние двамата не вършим нищо друго от полза тук. Това може да ни даде важна разузнавателна информация.