Хайка за вълци

След този обет не спа няколко нощи. Очукваше слънчогледови пити, режеше дърва и вършеше много други работи, които можеха да се вършат в тези лунни нощи, а сутрин отиваше на полето. На четвъртата нощ, когато вече не можеше да издържи без сън, легна в каруцата върху голия сандък, за да не заспива дълбоко, върза и кучето за колелото да го събужда с лая си. Но генералшата отново се появи. Кучето я усети и настървено я залая, но тя не се плашеше, усмихваше се и пристъпваше към каруцата. Кучето се хвърли отгоре й, захапа роклята й, разкъса я, а тя стоеше усмихната, докато смъкна всичките й дрехи и остана по нощница. Качи се в каруцата и легна при него, а разяреното куче се опитваше да я захапе. Николин го ритна по озъбената муцуна и тогава видя, че не е куче, а Деветаков, който се държеше за удареното лице и плачеше с глас. Както и да будуваше, както и да се изтезаваше по цели нощи, щом го надвиеше умората и затвореше очи, генералшата идваше при него изневиделица и го взимаше в ласкавите си обятия. И така, докато една сутрин се появи наяве. Едва вчера научила за смъртта на Деветаков и побързала да дойде, да види какво прави Николин, как се оправя сам в тази голяма къща.

— Боже, колко си отслабнал, сякаш от месец не си слагал залък в устата си! — каза тя. — Мъртвите — мъртви, живите — живи. Млад си, животът е пред тебе, не мисли за мъртвите.

Говореше и го гледаше така, като че смъртта на Деветаков не беше й направила особено впечатление и беше дошла в чифлика само от загриженост към него, да му помогне, ако има нужда от женска ръка, и да разсее самотата му. Не носеше нищо траурно по себе си, а и в израза на лицето, в очите й, в мекотата на звучния й глас се долавяше някаква бодрост, в която Николин усети съчувствие и желание да го успокои, както се успокоява близък човек в тежки дни. И оная дива и срамна страст, която го тласкаше така безразсъдно към тази жена, отново го завладя с всичка сила и той забрави душевните терзания, които му причиняваше насън. Винаги бе мислил и вярвал, че влечението му към нея е колкото неприлично, толкова и безсмислено, защото една генералша никога няма да си позволи близост с човек като него, но сега имаше сигурно предчувствие, че тя ще си позволи тази близост. Знаеше от опит, че най-напред тя ще се залови да готви, и я помоли да отидат двамата за продукти. Влязоха в хамбара, той вдигна един капак с железен клуп и под капака се показа дървена стълба. Запали фенера, спусна се по стълбата и извика отдолу: