Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
Ако е бил разочарован, че не е първият, поднесъл тази информация, то Ландри мигом се съвзе.
– Ивет и Алек осиновиха две момчета, но тя нямаше никаква представа как да се справя с тях. Чисто и просто невъзможна е като майка. Не умее да контролира и дисциплинира, глези прекомерно и категорично отказва да види истината под носа си. Не твърдя, че се дължи изцяло на нейното родителско влияние, кой знае какво е генетичното предразположение, но Джон беше мрънкало, лепка и позьор, а Чарли – напълно необуздан и в резултат...
Ландри рязко млъкна и по скулите му избиха червени петна.
– ...в резултат падна с колелото си в каменоломна? – подсказа Страйк.
Изрече го, за да види реакцията на Ландри, и не беше разочарован. Остана с впечатлението за свиващ се тунел, за далечна затваряща се врата.
– Казано направо, точно така е. И беше малко късно после Ивет да крещи и напада Алек и да рухва в несвяст на пода. Ако бе упражнявала върху него поне мъничко контрол, момчето не би се опълчило на забраната. Аз бях там – с каменно лице съобщи Ландри. – Отидох да ги посетя през уикенда. Беше Великден. Бях отишъл да се разходя из селото и като се върнах, заварих всички да го търсят. Тръгнах право към каменната кариера. Просто си знаех. Имаше забрана да ходи на това място, значи беше там.
– Вие ли намерихте тялото му?
– Да, аз.
– Трябва да е било ужасно за вас.
– Да – отвърна Ландри, – беше.
– Сестра ви и сър Алек са осиновили Лула след смъртта на Чарли, нали?
– И това беше може би най-голямата глупост, на която Алек Бристоу се съгласи – отсече Ландри. – Ивет вече бе доказала, че е катастрофална майка. Надали щеше да се справи по-добре в състояние на неудържима скръб. То се знае, винаги бе искала дъщеря, момиченце, което да облича в розово, и Алек реши, че това ще я направи щастлива. Неизменно даваше на Ивет каквото поискаше. Бе запленен от нея в мига, когато тя постъпи на работа при него като машинописка, а той беше още лишен от лустро жител на Ийст Енд. Ивет открай време я влече по-първобитното.
Страйк се почуди какъв би могъл да е истинският източник на гнева на Ландри.
– Не се ли разбирате със сестра си, господин Ландри?
– Разбираме се отлично, просто не съм сляп за недостатъците на Ивет, както и за собствената ѝ вина за бедите ѝ.
– Трудно ли получиха одобрение за ново осиновяване, след като Чарли умря?
– Сигурно щеше да е трудно, ако Алек не беше мултимилионер – изсумтя Ландри. – Знам, че властите изразиха загриженост по повод душевното здраве на Ивет, при това и двамата вече не бяха в първа младост. Жалко, че не им беше отказано. Но Алек беше човек с неизчерпаема находчивост, а и имаше всевъзможни странни контакти от младите си години, когато е бил уличен продавач. Не съм запознат с подробностите, но бих се обзаложил, че е раздал немалко подкупи. Но дори и така не можа да се добере до дете от бялата раса. Доведе поредното мъниче с неизвестно потекло, което да бъде възпитавано от депресирана и истерична жена, лишена от всякаква критичност. Изобщо не се изненадах, че резултатът бе катастрофален. Лула бе нестабилна като Джон и необуздана като Чарли, а Ивет бе също тъй неспособна да се справя с нея, както и с другите двама.
Докато пишеше в бележника единствено заради Ландри, Страйк се питаше дали тъкмо вярването в генетичното предопределение не е отчасти причината за обсебеността на Бристоу от чернокожите роднини на Лула. Без съмнение Бристоу не бе останал непосветен във възгледите на чичо си през годините, защото децата попиваха мненията на близките си на дълбоко подсъзнателно ниво. Той, Страйк, бе усещал с цялото си същество, далеч преди да бъде изречено пред него с думи, че майка му не е като другите, че у нея има (ако можеше да се вярва на безгласния код, използван от възрастните наоколо) нещо срамно.
– Струва ми се, че сте видели Лула в деня на смъртта ѝ – каза Страйк.
Ресниците на Ландри бяха толкова руси, че изглеждаха сребристи.
– Моля?
– Да... – Страйк прелисти с преднамерена показност бележника си и се спря на една празна страница. – Срещнали сте се в апартамента на сестра ви, нали? Когато Лула е отишла да види лейди Бристоу.
– Кой ви го каза? Джон ли?
– Пише го в полицейското досие. Не е ли истина?
– Напротив, самата истина е, но не виждам връзка с онова, което обсъждаме.
– Простете, когато пристигнахте, казахте, че сте очаквали да ви потърся. Останах с впечатление, че на драго сърце бихте отговаряли на въпроси.
Ландри доби вид на човек, неочаквано вкаран в капан.
– Нямам какво да добавя към показанията си пред полицията – каза той най-сетне.