Зовът на кукувицата

Мел отстъпи леко в упорството си.

– Да, така е. А хората, като влязат тук, си говорят каквото им дойде наум. Няма как да не чуеш разни неща през това – посочи тя завесата от сурова коприна.

Притисната здраво в усмирителната риза от черна дантела и кожа, Робин промълви:

– Човек би помислил, че Лула Ландри ще е по-предпазлива, при положение че репортерите я следваха на всяка крачка.

– Да – съгласи се червенокосата, – логично би било. Не че аз ще разтръбя какво съм чула, но някои хора биха могли да го сторят.

Като пренебрегна факта, че тя очевидно бе споделила чутото с колежките си, Робин я похвали за рядката ѝ дискретност.

– Но сигурно се е наложило да го кажете пред полицията – предположи тя, като изпъна роклята и се стегна за вдигането на ципа.

– Полицията изобщо не дойде тук – каза момичето с косата като захарен памук и в тона ѝ прозвуча разочарование. – Казвах на Мел, че трябва да отиде и да им разкаже какво е чула, но тя не искаше.

– Не беше нищо – побърза да каже Мел. – А и не би имало значение. Нали се доказа, че той не е бил там.

Страйк бе застанал толкова близо до копринената завеса, колкото да не предизвика подозрителни погледи от клиентите и останалите продавачки.

Вътре в пробната момичето с розовата коса се трудеше с ципа. Бавно и постепенно гръдният кош на Робин бе стегнат в скрит корсет. Подслушващият Страйк се притесни, когато следващият ѝ въпрос прозвуча почти като стон.

– Искате да кажете, че Еван Дъфийлд не е бил в апартамента ѝ, когато е умряла?

– Да – отвърна Мел. – Така че нямаше значение какво му каза тя по-рано. Той не е бил там.

Четирите жени огледаха мълчаливо отражението на Робин.

– Едва ли Сандра ще се побере в това – отбеляза Робин, защото долните две трети от гърдите ѝ бяха сплескани от прилепналата материя, а горната им част преливаше над деколтето. – И все пак – добави тя с по-леко дишане, когато ципът бе свален, – трябвало е да предадете думите ѝ на полицията и да оставите те да решат важно ли е, или не.

– И аз ти казах същото, Мел – изграчи продавачката с розовата коса. – Казах ѝ го.

Мел моментално зае отбранителна позиция.

– Но той не е бил там! Въобще не е отишъл в апартамента ѝ! Сигурно ѝ е обяснявал, че има ангажимент и не иска да се види с нея, защото тя му каза: „Ела после тогава, ще те чакам, няма значение. Бездруго няма да се прибера преди един. Моля ти се ела, моля ти се.“ А и приятелката ѝ беше с нея в пробната, чу всичко. Сигурно тя го е казала на полицията.

Робин отново облече палтото с пайетите, за да има какво да прави. Докато се въртеше пред огледалото привидно небрежно, сякаш току-що ѝ бе хрумнало, попита:

– И сте сигурна, че именно с Еван Дъфийлд е говорила, така ли?

– О, да, с него – отвърна Мел, сякаш Робин бе оскърбила интелигентността ѝ. – Кого другиго ще моли да я посети в апартамента ѝ посред нощ? Отчаяно искаше да го види.