Зовът на кукувицата

– И тя е, че Лула се е самоубила?

– Мнение, споделяно от полицията, патолога и главния следовател. По неясни за мен причини Джон е решен да докаже, че е било убийство. А защо смята, че това ще ни накара да се почувстваме по-добре, не мога да ви кажа.

– Близките на самоубийците често се чувстват виновни – коментира Страйк. – Преследва ги идеята, колкото и неразумна да е, че биха могли да сторят повече, да помогнат. Един убиец би освободил семейството от чувството на вина, нали така?

– Никой от нас няма за какво да се чувства виновен – заяви Ландри със стоманени нотки в тона. – Лула получаваше най-добрите медицински грижи от ранно юношество и всички материални предимства, които семейството можеше да ѝ осигури. „Безкрайно разглезена“, с тази фраза мога да опиша осиновената си племенница. Майка ѝ буквално би умряла за нея, но не получи особена отплата.

– Смятахте Лула за неблагодарна, така ли?

– Не е нужно да записвате това. Или тези бележки са предназначени за някой долнопробен таблоид?

Страйк се заинтригува от това как Ландри напълно изостави престорената си вежливост, с която се бе появил на масата. Пристигна келнерката с поръчаното ястие. Той не ѝ благодари, а мълчаливо и ядно наблюдаваше Страйк, докато тя се отдалечи. После каза:

– Ръчкате там, където можете да причините единствено вреда. Откровено казано, бях стъписан, като узнах какво е намислил Джон. Стъписан.

– Нима не е изразявал пред вас съмнения във версията за самоубийство?

– Беше в шок естествено, като всички нас, но не си спомням да е намеквал за убийство.

– Близки ли сте с племенника си, господин Ландри?

– Какво общо има това?

– Би могло да обясни защо не е споделил мислите си с вас.

– С Джон имаме изрядни служебни взаимоотношения.

– „Служебни взаимоотношения“?

– Да, господин Страйк, ние работим заедно. Дали сме неразделни в извънработно време? Не сме. Ала и двамата сме ангажирани с грижите за сестра ми – лейди Бристоу, майката на Джон, – чиито дни вече са преброени. Разговорите ни извън службата обикновено са свързани с Ивет.

– Джон ми прави впечатление на предан син.

– Сега има само Ивет и това, че тя умира, не помага на душевното му състояние.

– Надали има само нея. Налице е и Алисън, нали?

– Не вярвам това да е особено сериозна връзка.

– Може би един от мотивите на Джон да ме наеме е желанието да поднесе истината на майка си, преди тя да умре.

– Истината няма да помогне на Ивет. На никого не е приятно да установи, че трябва да жъне каквото си е посял.

Страйк не каза нищо. Както очакваше, адвокатът не устоя на изкушението да изясни думите си и само след миг той продължи:

– Ивет винаги е била майка орлица. Обожава дечицата. – Изрече го, сякаш това е някаква перверзия, която леко го отвращава. – От онези чудати жени е, дето биха народили двайсет деца, стига да се намери достатъчно плодовит мъж. Слава богу Алек беше стерилен... Или Джон не ви го е споменал?

– Уведоми ме, че сър Алек Бристоу не е негов биологичен баща, ако това имате предвид.