Зовът на кукувицата

– Да повървим пеша на връщане – предложи Бристоу, когато приключиха с храненето. – Малко чист въздух ще ми дойде добре.

Бристоу избра най-прекия път, който включваше придвижване през тревни площи; Страйк не би минал оттам сам, тъй като това ходене изискваше повече енергия, отколкото по асфалтова настилка. Когато стигнаха до мемориалния фонтан на Даяна, принцесата на Уелс, който шушнеше и звънтеше по протежението на дългия си канал от корнуолски гранит, Бристоу внезапно съобщи сякаш в отговор на въпрос, който Страйк беше задал:

– Тони никога не ме е харесвал. Предпочиташе Чарли. Хората казваха, че Чарли много прилича на Тони като момче.

– Не бих казал, че говореше много ласкаво за Чарли преди пристигането ти, а и към Лула не показа особена търпимост.

– Изложи ли ти схващанията си за наследствеността?

– Чрез подразбиране.

– Обикновено не се свени да ги изразява директно. Това създаде допълнителна връзка между мен и Лула, фактът, че Тони ни смяташе за безпородни. За Лула беше по-зле; моите биологични родители поне трябва да са били бели. Тони не може да бъде наречен широкомислещ. Миналата година при нас дойде стажантка пакистанка. По-добра не бяхме имали, но Тони я прогони.

– Какво те накара да работиш при него?

– Направиха ми добро предложение. Семейна фирма е, дядо ми я е основал. Не че това беше стимул. Никой не би искал да бъде обвинен, че е подпомогнат по роднинска линия. Но е една от най-престижните фирми по семейно право в Лондон и майка ми беше щастлива, че тръгвам по стъпките на баща ѝ. Отправи ли нападки срещу татко?

– Не бих казал. Намекна, че сър Алек е раздал подкупи тук-там, за да получат Лула.

– Нима? – Бристоу изглеждаше изненадан. – Мисля, че това не е истина. Лула беше поета от социалните служби. Убеден съм, че бяха следвани обичайните процедури.

Настана кратко мълчание, след което Бристоу изрече плахо:

– Ти... не приличаш много на баща си.

За пръв път признаваше открито, че е прибегнал до Уикипедия при издирването на частни детективи.

– Сигурно с баща ти не сте... в смисъл... не използваш неговата фамилия.

На Страйк не му стана неприятно това любопитство от страна на човек, чиято фамилна история бе не по-малко необичайна и плод на случайността от неговата собствена.

– Никога не съм я използвал – каза той. – Аз съм извънбрачна злополука, струвала на Джони една съпруга и няколко милиона лири издръжка. Не сме близки.

– Уважавам те, задето сам си проправяш път в живота – каза Бристоу. – Задето не разчиташ на него. – И когато Страйк не отговори, той добави притеснено: – Дано не възразяваш, че казах на Танзи кой е баща ти. Това помогна да получа съгласието ѝ за разговор с теб. Тя се впечатлява от знаменитости.

– Всички средства са приемливи, когато трябва да се осигурят показания от свидетел – отбеляза Страйк. – Казваш, че Лула не е харесвала Тони и все пак е взела фамилията му за професионалната си изява.