Зовът на кукувицата

– Естествено, че е била разстроена – тросна се Ландри. – Майка ѝ имаше рак.

– Не се ли предполагаше, че операцията, която е претърпяла, я е излекувала?

– На Ивет ѝ бяха направили хистеректомия. Изпитваше болки. Не се съмнявам, че Лула се е разтревожила, като е видяла майка си в такова състояние.

– Разговаряхте ли с Лула, като я видяхте?

Кратко колебание.

– Разменихме обичайни фрази.

– А вие двамата говорихте ли си?

Бристоу и Ландри не се погледнаха. Последва по-дълга пауза от няколко секунди, преди Бристоу да каже:

– Аз работех в кабинета в жилището. Чух Тони да влиза и да говори с мама и с Лула.

– Не надникнахте ли да го поздравите? – обърна се Страйк към Ландри.

Ландри го изгледа с бледите си с белезникави мигли очи.

– Знаете ли, никой тук не е длъжен да отговаря на въпросите ви, господин Страйк – заяви Ландри.

– Не, разбира се – съгласи се Страйк и записа нещо кратко и неразбираемо в бележника си.

Бристоу гледаше чичо си. Ландри очевидно размисли.

– Видях през открехнатата врата на кабинета, че Джон работи усилено, и не исках да го безпокоя. Поседях известно време при Ивет в нейната стая, но тя беше отпаднала от болкоуспокояващите, така че я оставих с Лула. Знаех – добави Ландри с едва доловима злобна нотка, – че няма друг човек, с когото Ивет би предпочела да бъде, освен Лула.

– Господин Ландри, разпечатките от телефона на Лула показват, че е звъняла на мобилния ви телефон неколкократно, след като е напуснала дома на лейди Бристоу.

Ландри пламна.

– Говорихте ли с нея по телефона?

– Не. Бях изключил звука на мобилния си телефон, закъснявах за конференцията.

– Но те вибрират, нали така?

Питаше се какво ли би накарало Ландри да си тръгне. Беше сигурен, че адвокатът е на косъм от това.

– Погледнах телефона си, видях, че е Лула, и реших, че може да почака – кратко отвърна той.

– Не ѝ ли върнахте обаждането?

– Не.

– Тя не остави ли съобщение, за да обясни за какво иска да говорите?

– Не.

– Много странно, не мислите ли? Току-що сте я видели у майка ѝ, казвате, че нищо важно не се е случило помежду ви, а въпреки всичко тя прекарва следобеда в опити да се свърже с вас. Не ви ли изглежда така, сякаш е имала да ви каже нещо спешно? Или че е искала да продължи разговора, който сте водили в апартамента?

– Лула беше момиче, което можеше да ти се обади трийсет пъти подред по най-незначителен повод. Беше разглезена. Очакваше хората да скочат в стойка мирно само щом видят името ѝ.

Страйк погледна Бристоу.

– Тя... понякога... горе-долу така постъпваше – измърмори братът.

– Мислиш ли, че сестра ти е била разстроена само защото майка ви се е чувствала слаба след операцията, Джон? – попита Страйк. – Шофьорът ѝ Кийрън Коловас-Джоунс беше категоричен, че тя е напуснала апартамента с рязко променено настроение.

Преди Бристоу да успее да отговори, Ландри, изоставил храната си, се изправи и се зае да облича палтото си.