Зовът на кукувицата

– Съмнявам се, че ще ти се наложи – каза Страйк, – но все пак ми е от помощ. – Той извади бележника си, за да си припомни въпросите, които беше искал да зададе на Бристоу. – О, да. Според свидетелските показания пред полицията на Киара Портър Лула е споделила с нея, че иска да остави всичко на теб.

– О – промълви Бристоу без ентусиазъм. – Това... – Отново закрачи и Страйк тръгна редом с него. – Един от детективите, които се занимаваха със случая, ми каза за тези думи на Киара. Детектив инспектор Карвър. Беше убеден от самото начало, че става дума за самоубийство и май смяташе, че този предполагаем разговор с Киара доказва намерението на Лула да отнеме живота си. На мен ми се видя странна логиката му. Нима самоубийците ги е грижа за някакви завещания?

– Значи подозираш, че Киара Портър си измисля?

– Не че си измисля, а че може би преувеличава – отвърна Бристоу. – Според мен е по-вероятно Лула да е казала нещо хубаво за мен, защото тъкмо се бяхме помирили след разправията си, а Киара в ретроспекция да е приела, че Лула вече е обмисляла самоубийство, и да е доразвила чутото. Тя е доста... лекомислено момиче.

– Беше организирано търсене на завещанието, нали?

– О, да, полицията провери всичко много щателно. Ние, семейството, не вярвахме Лула да е направила такова, адвокатите ѝ също не бяха чували за завещание, но полицията все пак го потърси. Нищо не се откри, а преровиха навсякъде.

– Да приемем за момент, че Киара Портър не е изтълкувала погрешно думите на сестра ти...

– Но Лула никога не би оставила всичко на мен. Никога.

– Защо?

– Защото това би означавало изрично да изключи майка ни и да я нарани тежко – много сериозно отговори Бристоу. – Не става въпрос за парите, баща ми остави мама достатъчно осигурена, а по-скоро за посланието, което би изпратила Лула, изключвайки я по този начин. Завещанията могат да причинят тежки душевни рани, виждал съм го да се случва безброй пъти.

– Майка ти направила ли е завещание? – попита Страйк.

Бристоу изглеждаше стреснат.

– Аз... да, така мисля.

– Може ли да попитам кои са наследниците?

– Не съм го виждал – отвърна Бристоу малко сковано. – Какво общо има...?

– Всичко е съществено, Джон. Десет милиона лири са много пари.

Бристоу сякаш се опитваше да прецени дали Страйк проявява нечувствителност, или нахалство. Накрая каза:

– Предвид че няма други роднини, предполагам, че Тони и аз сме основните наследници. Вероятно е споменала някоя и друга благотворителна организация; майка ми винаги е била щедра за благотворителни каузи. Но сигурно ще ме разбереш – добави Бристоу с отново появили се червени петна по врата, – аз не бързам да узная последните желания на майка си предвид онова, което трябва да ги предшества.