Зовът на кукувицата
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг, Галбрейт Робърт
- Серия: Корморан Страйк (bg) #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зовът на кукувицата». Краткое содержание книги:
„Духовито четиво с изненадващи обрати… «Зовът на кукувицата» е майсторски изпипан криминален роман.“ Кливлънд Плейн Дилър
„Зовът на кукувицата“ е безкрайно забавна книга, но и нещо много повече: в нея е въведен главен герой, който неминуемо ще е звездата на цяла поредица от романи. Ню Йорк Таймс
„Всеки път, когато оставях книгата настрана, ми се дочиташе още повече. Галбрейт пише с лекота, страниците са щедри на описания, а героите преодоляват интересни вътрешни и външни съпротиви. Влюбих се. Галбрейт е голям талант.“Питър Джеймс
– Тони Ландри, чичото на Джон и Лула. Може ли да седна?
Според Страйк усмивката му бе може би най-съвършеният пример за неискрена социална гримаса – просто оголи равните си бели зъби. Ландри съблече палтото си, метна го върху облегалката на стола срещу Страйк и седна.
– На Джон му се наложи да се забави в службата – каза той. Вятърът разроши косата му и показа известно оредяване по слепоочията. – Помоли Алисън да ви звънне, за да ви уведоми. Случайно минавах покрай бюрото ѝ в същия момент и реших да дойда и лично да ви предам съобщението. Така ще имам възможност да поговоря с вас насаме. Очаквах да се свържете с мен. Знам, че обхождате постепенно всички, с които е контактувала племенницата ми.
Той извади очила със стоманени рамки от горния джоб на сакото си, сложи си ги и отдели един момент на менюто. Страйк отпиваше от бирата си и чакаше.
– Чух, че сте разговаряли с госпожа Бестигуи – каза Ландри, като остави менюто, свали очилата и отново ги прибра в джобчето.
– Да, така е – отговори Страйк.
– Танзи очевидно е изпълнена с добри намерения, но не си прави услуга, като повтаря версия, доказана от полицията за несъстоятелна. Никак не си прави услуга – повтори Ландри високопарно. – Казах го и на Джон. Първото му задължение би трябвало да е към клиентката на фирмата и опазването на интересите ѝ. За мен терин от джолан – добави той към минаващата келнерка – и трапезна вода. Бутилирана. И тъй, господин Страйк, намирам за най-добре да съм директен. По много причини, всичките основателни, не одобрявам ровенето около смъртта на Лула. Не очаквам да се съгласите с мен. Вие печелите тъкмо от ровене около семейни трагедии. – Отново показа агресивната си студена усмивка. – Разбирам ви и не съм лишен от съчувствие към вас. Всички трябва някак да си изкарваме прехраната и мнозина сигурно биха казали, че моята професия е също тъй паразитна като вашата. Ала може би ще е от полза и за двама ни да изложа пред вас известни факти, които Джон е предпочел да премълчи.
– Преди да стигнем дотам – прекъсна го Страйк, – какво точно задържа Джон в службата? Ако няма да дойде, ще си уредя нова среща с него. Имам да се видя с други хора днес следобед. Още ли работи над оня случай с Конуей Оутс?
За Конуей Оутс знаеше само онова, което Ърсула бе подхвърлила – че е америански финансист, ала споменаването на покойния клиент на фирмата произведе желания ефект. Помпозността на Ландри, желанието му да контролира разговора, позата му на самоуверено превъзходство изчезнаха напълно, заместени от шок и гняв.
– Джон не би могъл... Нима е бил толкова...? Това са абсолютно конфиденциални дела на фирмата.
– Не беше Джон – уточни Страйк. – Госпожа Ърсула Мей спомена, че имало някакъв проблем с наследниците на господин Оутс.
Очевидно стъписан, Ландри избъбри:
– Много съм изненадан... Не бих очаквал от Ърсула... от госпожа Мей...
– И така, Джон ще дойде ли изобщо? Или му възложихте нещо, което да го държи зает през цялата обедна почивка?
Наслаждаваше се да гледа как Ландри се бори със своята сприхавост и се мъчи да възвърне контрола над себе си и над ситуацията.
– Джон скоро ще е тук – процеди той накрая. – Надявах се, както казах, да мога да ви изложа някои факти насаме.
– Ами добре, в такъв случай ще ми трябва това. – И Страйк извади от джоба си бележник и химикалка.
Ландри изглеждаше също така смутен от тези аксесоари, както се бе показала Танзи.
– Няма нужда да си водите бележки – каза той. – Онова, което ще кажа, няма отношение... или поне пряко отношение... към смъртта на Лула. С други думи – добави той педантично – няма да допринесе към друга теория освен към тази за самоубийство.
– И все пак – настоя Страйк – бих искал да имам помощните си средства.
Ландри имаше вид, сякаш се кани да протестира, но размисли.
– Добре тогава. Първо, трябва да знаете, че Джон е дълбоко разтърсен от смъртта на осиновената си сестра.
– Разбираемо е – коментира Страйк, като наклони бележника така, че адвокатът да не може да вижда страницата, и написа думите „дълбоко разтърсен“ просто за да подразни Ландри.
– Да, естествено. И макар да не бих отишъл дотам да твърдя, че един частен детектив би трябвало да откаже на клиент въз основа на това, че е под емоционално напрежение или депресиран – както казах, всички трябва да си изкарваме прехраната, – в този случай...
– Мислите, че всичко това е плод на въображението му?