Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
– Да, вече го разпознавам – отвърна Ханс. – Каза ми миналата есен. Чудеше се как да постъпи, дали да избере доктор Бюзон или професор Болк. Един ден се появи в галерията и, без да каже и дума, влезе в кабинета ми. Навън валеше и целият бе мокър, затова първоначално не забелязах, че плаче. Изглеждаше по-блед и от Лили на картините. Мислех си, че ще припадне. Задъхваше се, а вената на гърлото му пулсираше бясно. Само го попитах какво има и той ми разказа всичко.
– А ти какво му каза?
– Казах, че това обяснява много неща.
– Например?
– Отношенията ви.
– Моля?
– Да, това обяснява защо винаги си толкова потайна. В известен смисъл смяташ, че това е и твоя тайна, не само негова.
– Той ми е съпруг!
– Убеден съм, че ти е било трудно. – Ханс се изправи. Бръснарят бе пропуснал няколко косъмчета на бузата му.
– На него му е много по-тежко. – Грета изпита облекчение; най-накрая Ханс знаеше. Вече нямаше нужда от недомлъвки в негово присъствие. – И какво мислиш за тайната ни?
– Така го е създала природата. Не мога да го виня за нищо. – Ханс я прегърна. Миришеше на ментов одеколон, а косата на тила му погъделичка китката ѝ.
– Според теб правилно ли постъпих, като го изпратих при Болк? Нали не смяташ, че допуснах грешка?
– Не. Това вероятно е единственият му шанс.
Ханс и Грета стояха прегърнати до прозореца, а долу на улицата колите бавно минаваха през локвите. Но Грета си каза, че прегръдката не бива да продължава дълго, защото още е омъжена за Айнар. Скоро ще трябва да се отдръпне и да прати Ханс в галерията с новите картини. Едната му ръка бе на кръста ѝ, другата на хълбока ѝ. Тя бе положила глава върху гърдите му и с всяко вдишване долавяше аромата на мента. Но не успяваше да го отблъсне. Щом не можеше да е с Айнар искаше да е с Ханс, затова затвори очи и зарови нос във врата му, но тъкмо когато се отпусна с въздишка и усети как самотата ѝ приключва, във входната врата се завъртя ключът на Карлайл.
ДВАЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
АЙНAP ПЛАТИ НА ШОФЬОРА пет райхсмарки и таксито си тръгна. Фаровете му осветиха зимния скелет на една азалия, пробягаха по улицата и се стопиха в мрака. След миг единствената светлина на алеята пред сградата идваше от фенера над входната врата. Дъхът на Айнар излизаше на облачета пара, а студът се просмукваше в краката му. До вратата имаше черен гумен звънец, но Айнар не го натисна веднага. По буквите на металната табела се събираше влага: "Общинска женска клиника Дрезден". На друга табела бяха изписани имената на лекарите: "Д-р Юрген Вилдер, д-р Петер Шойнеман, д-р Карл Шерес, професор Алфред Болк".
Айнар натисна звънеца и зачака. Отвътре не се чуваше никакъв шум. Клиниката приличаше повече на имение в квартал с липи, брези и огради от ковано желязо. От храстите долетя шумоленето на някакво животно, котка или плъх, криещо се от студа. Спускаше се мъгла и Айнар за миг забрави къде е. Облегна чело на металната табела и затвори очи.
Позвъни отново. Този път чу вътре да се отваря врата – приглушено като шума от животинчето в храстите.
Най-накрая на входа се появи жена със семпла сива пола с тиранти и го изгледа изпитателно. Сивата ѝ коса бе подстригана до брадичката. Очите ѝ също бяха сиви. Изглеждаше все едно редовно не си доспива, сякаш излишъкът от кожа на гърлото не ѝ позволяваше да отпусне глава на възглавницата.
– Да? – каза тя.
– Аз съм Айнар Вегенер.
– Кой?
– Идвам при професор Болк.
Жената приглади плохите на полата си.
– Професор Болк?
– Той тук ли е?
– Обадете се по телефона утре.
– Утре ли? – Нещо сякаш го стисна за гърлото.
– Да не би момичето ви да е тук? – попита жената. – Затова ли дойдохте?
– Не ви разбирам – отвърна Айнар. Жената плъзна очи по него, по чантата с дрехите на Лили.
– Имате ли стая, в която да отседна? – попита Айнар.
– Но това е женска клиника.
– Да, знам.
Той се обърна и пое по тъмната улица, след което спря на ъгъл, осветен от конусовидна лампа, окачена на жица над кръстовището. Накрая хвана такси и почти на зазоряване успя да се настани в хотел "Хьорициш" близо до гарата в Стария град. Облепените с тапети на лозници стени на хотела бяха достатъчно тънки, за да разбере какви са тарифите на проститутката в съседната стая. Айнар легна облечен върху завивките на леглото. Чу как на гарата пристига влак с пищящи по релсите колела. Няколко часа по-рано на същата гара жена с палто от заешка кожа го помоли да я вземе със себе си и само при спомена лицето му почервеня от срам. Нейният глас и гласът на проститутката в съседната стая забумтяха в главата му заедно с образа на червените им устни и гънките на тънките им поли. Айнар затвори очи и се уплаши за Лили.