Момичето от Дания
- Автор: Еберсхоф Дейвид
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-233-6
- Переводчик: Катя Перчинкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Момичето от Дания». Краткое содержание книги:
Грета остаряваше. Когато се огледаше в огледалото, виждаше бледите линии от двете страни на устата, които ѝ приличаха на входа на пещера – вярно, преувеличаваше, но все пак. Обещаваше си, че няма да се притеснява за бръчките и за няколкото бели косъма на слепоочията, които изглеждаха като кучешки косми, заплели се в метла. Но въпреки това се притесняваше, макар да ѝ бе трудно да си признае. Вместо това остави мисълта да я човърка, докато месеците и годините минаваха и тя се чувстваше все по-добре в ролята си на американска художничка в чужбина, а Калифорния се отдалечаваше все повече, сякаш силното земетресение, което един физик от Калифорнийския технологичен институт прогнозираше, вече се бе случило и бе запратило цялото западно крайбрежие в Тихия океан; Пасадена се отдалечаваше като заблуден кораб, като изгубен остров, избледняваше като спомен.
Карлайл обаче бе тук. Цяла есен той обикаля из Париж, изкалял крачолите на панталоните си в дъжда. Болката в крака му се появяваше и изчезваше с облаците, прииждащи от Атлантическия океан; двамата с Лили излизаха навън, сгушени под чадъри, Лили загърната с розовия дъждобран, който изглеждаше толкова тежък, че Грета се притесняваше да не я повали на земята. Грета и Карлайл си бяха разменили остри думи относно лечението на Айнар. Брат ѝ заяви директно, че според него тя прави лоша услуга на мъжа си. Накрая обаче се примири и рече: "Той ще съжалява за решението си". От тази критика я заболя и това не ѝ даваше мира цяла есен, докато Карлайл сменяше компресите върху челото на Лили, играеше с нея покер и я водеше на опера. "Жалко, че не можеш да дойдеш – казваше ѝ Лили с тънкото си гласче. – Не се претоварвай с работа!"
Понякога работата я обременяваше, все едно само тя се трудеше на целия свят, а всички останали излизаха да се забавляват. Сякаш всички грижи се бяха стоварили върху нейните рамене, но ако се предадеше и преклонеше глава, малкият им интимен свят щеше да се разруши. Замисли се за Атлас, който носеше света на раменете си; но при нея не бе същото – тя не само носеше света на раменете си, но бе и неговият създател. Поне такова чувство имаше понякога. От време на време страшно се уморяваше и ѝ се искаше да сподели, но нямаше с кого, затова говореше на Едвард IV, докато той ядеше от кучешката си купичка пилешка кожа и хрущяли.
Нямаше с кого да сподели освен с Ханс.
Ден след като Айнар замина за Германия, Ханс дойде да види. Идваше направо от бръснарницата и кожата на тила му се бе зачервила от подстрижката. Разказа ѝ каква идея за изложба му хрумнала: искаше да изложи портрети на Лили в едно от частните девически училища. По смеха му си личеше, че е много доволен от хрумването.
Грета знаеше, че през последните една-две години се бе виждал с други жени: една актриса от Лондон; една наследници фабрики за конфитюри. Ханс се стараеше Грета да не разбира за тях и не споменаваше с кого е прекарал уикенда в Нормандия. Но споделяше с Айнар и Грета научаваше новините от Лили: "Актриса, чието име е изписано на светлинното табло от Кеймбридж Съркъс! – докладваше Лили. – Ханс сигурно е ми щастлив!". "Да, вероятно", отвръщаше Грета.
– Къде се дяна Айнар? – попита Ханс.
– Замина за Германия на лечение.
– В Дрезден ли?
– Нима ти е казал? – Грета погледна към триножниците и картините, подпрени до стената и по столовете. – Лили отиде с него. Тук е толкова тихо без тях.
– Разбира се, че ще отиде с него. – Ханс коленичи на пода и започна да разглежда последните картини на Грета. – Той ми каза.
– Какво?
– За Лили. И за доктора в Дрезден.
– Какви ги говориш?
– Стига, Грета. Наистина ли мислеше, че няма да разбера? – Той я погледна в очите. – Защо се страхуваш да ми кажеш?
Грета се облегна на прозореца. Леденият дъжд барабанеше тихо по стъклото. Имаше половин дузина нови портрети на Лили, седнала пред тоалетката, с перлената огърлица от Грета на шията. На картините бузите ѝ бяха румени, а червените гримове в кутията контрастираха със сребристобялата ѝ кожа. Лили бе облечена с рокля без ръкави с обло деколте, а косата ѝ бе навита на букли. – Наистина ли разпознаваш Айнар на платната?