Момчешки живот

— Немо! — възкликнах. — Къде си се учил да хвърляш така топка?

Той примигна към мен иззад очилата си.

— Хах „таха“?

— Слез тук при нас, става ли?

— Защо? — Немо отново се изплаши.

Имах чувството, че е добре запознат с лошия край на пръчката. Има три неща, присъщи на всяко едно градче в тази страна: църква, тайна и побойник, готов да откъсне главата на кльощаво хлапенце, неспособно да се измъкне и от хартиен пакет. Представих си как Немо Кърлис, следвайки от град на град своя татко-търговец, постоянно се среща с такива злодеи. Засрамих се от подигравателната си усмивка.

— Всичко е наред — казах. — Просто слез при нас!

— Човече, какво хвърляне! — Дейви Рей Кълан, който беше взел топката от Джони, дотича до мястото, където Немо влезе на полето през вратичката за играчите. — Ти направо я закова, хлапе! На колко си години?

— Девет — отвърна хлапето. — Почти девет и половина.

Можех да отгатна, че Дейви също е озадачен от размера на момченцето. Съвършено невъзможно изглеждаше това дребосъче да забие бейзболна топка в ръкавица, както бе направило.

— Иди застани на втора база, Джони! — извиках и приятелят ни помаха и изтича на новата позиция. — Искаш ли да похвърляш, Немо?

— Ами не знам. Трябфа да ше прибирам.

— Няма да те забавим. Просто ми се ще да видим на какво си способен. Дейви, може ли да вземе ръкавицата ти?

Дейви я свали. Ръкавицата погълна лявата ръка на Немо като кафяв кит.

— Защо не застанеш на хълма на питчъра57 и да хвърлиш няколко топки на Джони? — предложих.

Немо погледна към въпросната позиция, към втора база и към хоума58.

— Ште штоя ето там — каза и се отправи към карето на батера.

Ние с Дейви го зяпахме, озадачени. От хоума до втора база си беше сериозно хвърляне за хлапета на наша възраст, да не говорим за някой си на девет и половина годинки.

— Сигурен ли си, Немо? — попитах.

— Шигурен шъм — отвърна той.

Немо извади топката от ръкавицата, с която можеше и да се завие. Проследих как стяга дългите си пръсти около нея, намира захват по шевовете и се впива в нея.

— Готов? — подвикна той.

— Аха, готов съм! Нека да…

Шльоп!

Ако не го бяхме видели със собствените си очи, никой от нас нямаше и да повярва. Немо беше замахнал и беше хвърлил за секунда, и ако Джони не бе проявил ловкост, топката щеше да се удари право в средата на гърдите му и да го събори на земята. В случая чистата сила на хвърлянето за малко да изблъска приятеля ни от втора база, а от стиснатата в ръкавицата му топка се вдигаше дим. С изкривено от болка лице Джони тръгна да обикаля в кръг.