Момчешки живот

— Тхичай колкото се може по-бързо! — подкани го Немо. — Няма нушда да гледаш към мен, прошто да ти е отворена ръкавицата!

— Давай, Джони! — подвикна Дейви. — Давай!

Джони беше смелчага. Той го показа за пореден път, като затупка по прахта между втора и трета бази. Не погледна към хоума, но главата и раменете му бяха стегнати, а ръкавицата бе притисната пред гърдите, джобът отворен и обърнат към Немо Кърлис.

Новият ни познат си пое дълбоко дъх. Отстъпи, бялата му ръка проблесна и топката се изстреля като куршум.

Джони търчеше с пълна скорост, втренчил поглед в трета база. Топката се плъзна в джоба му, докато се намираше още на половин дузина крачки от трета, а усещането от загнездването й така сигурно в ръкавицата стресна приятеля ни, той изгуби равновесие и се хързулна по земята в облак жълт прах. Когато прахолякът започна да се сляга, Джони седеше на трета база и се взираше в топката в ръкавицата си.

— Уха! — каза, вцепенен. — Уха!

Никога в живота си не бях виждал бейзболна топка, хвърлена с такава точност. Нямаше нужда Джони да се пресяга дори на инч за нея — всъщност той дори не знаеше къде се намира топката, докато тя не го удари по ръкавицата.

— Немо? — попитах. — Някога да си хвърлял в отбор от Малката лига досега?

— Нъц.

— Но си играл преди, нали? — поинтересува се Дейви Рей.

— Нъц — хлапето се намръщи и с пръст побутна очилата си нагоре, понеже носът му бе станал хлъзгав от пот. — Мама няма да ме пушне. Щото мога да ше нараня.

— Никога ли не си играл бейзбол в отбор?

— Е, вкъщи имам ръкавица и топка. Понякогаш се упрашнявам да ловя летяща топка. Понякога я хвърлям колкото ше може по-силно. Хвърлям по бутилки по оградата и ги шъбарям. Такива работи.

— Татко ти не иска ли да играеш бейзбол? — попитах.

Немо сви рамене и избърса прахта от върха на обувката си.

— Той няма много право на глас.

Бях поразен от учудване. Ето го тук, пред мен, роденият талант във формата на кльощаво малко хлапенце с дебели очила и фъфлене.

— Ще ми хвърлиш ли няколко? — попитах и той се съгласи.

Взех ръкавицата на Джони — която той с радост свали от насинената си ръка — и хвърлих топката на Немо. Изтичах на втора база и стъпих стабилно.

— Пусни я ето тук, Немо! — казах му и протегнах ръка и вдигнах ръкавицата на нивото на рамото ми.

Хлапето кимна, замахна и топката литна. Не си мръднах ръката. Топката се удари в ръкавицата със сила, която разтресе нервите от връхчетата на пръстите ми, та чак до ключицата. Когато я хвърлих обратно, Немо трябваше да изтича напред, да се стрелне и да отскочи, за да я хване. След това аз отстъпих още малко, към средата на полето, където растяха плевели. Вдигнах ръкавицата над главата си.