Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
В далечния край на зъбера откриха само камънаци, храсти и няколко хилави дървета, поникнали в пукнатините на скалата. Избраха за убежище плитка пещера с гръб към дерето и пътеката.
— Не предлага мека постеля — подхвърли По, — но ще скрие огъня. Гладна ли си, братовчедке?
Момичето не отговори. Седна на един камък, стиснала ножа. До момента не се бе оплакала от нищо. И сега наблюдаваше мълчаливо с широко отворени очи как По разопакова малкото храна — месо от предишната нощ и ябълка, пренесена по целия път от съндърската странноприемница в подножието на планината. Затаила дъх, Битърблу буквално изпиваше лакомствата. Личеше си, че е изгладняла до смърт.
— Кога яде за последно? — попита я По и остави храната пред нея.
— Няколко боровинки. Тази сутрин.
— А преди това?
— Вчера. Вчера сутринта.
— Бавно — предупреди я По, когато Битърблу грабна месото и отхапа голям залък. — Бавно, за да не ти прилошее.
— Ще сляза в дерето да намеря още месо — каза Катса. — Слънцето ще залезе скоро. Ще взема нож, По, но ти ме наглеждай.
По извади нож от ботуша си и й го подхвърли.
— Чуеш ли крясък на сова, бягай. Два крясъка — бягай на юг. Три крясъка — тичай към лагера.
Тя кимна.
— Ясно.
— Пробвай тръстиките на юг от езерото — предложи й той. — И вземи няколко камъка по пътя. Струва ми се, че там има пъдпъдъци.
Катса повдигна вежди, но не продума. Погледна момичето, което виждаше само храната. После се обърна, заобиколи високите скали и заслиза към дерето.
Слънцето вече потъваше зад планините, когато се върна в лагера с няколко пъдпъдъка, оскубани и изкормени. По трупаше клонки в дъното на пещерата. Битърблу лежеше наблизо, завита с одеяла.
— Май почти не е мигнала през последните дни — каза По.
— Дрехите й ще изсъхнат и ще се съвземе. Ще й осигурим храна и топлина.
— Тихо дете е, нали? Дребничка е за десетгодишна. Помогна ми да събера съчки, докато едва не припадна от изтощение. Казах й да поспи, докато сготвим вечерята. Не пуска ножа. И продължава да се страхува от мен. Имам чувството, че не е свикнала мъже да се държат добре с нея.
— По, започвам да мисля, че не искам да разнищвам тази история. Нищичко не разбирам. Не намирам никаква връзка с дядо ти.
По поклати глава и погледна момичето, сгушено под одеялата и мантиите.
— Не съм сигурен дали тук изобщо има нещо разумно и смислено. Но ние ще я опазим и ще убием Лек. И накрая ще проумеем истината.
— Тя е ужасно млада за кралица.
— Да. Но няма друг начин.
Седяха мълчаливо и чакаха сумракът да скрие огъня им. По облече още една риза. Тя гледаше лицето му, познатите черти, очите му, в които се отразяваше последната розова светлина на деня. Прехапа устни да прогони обзелата я тревога, защото знаеше, че тревогите само ще му попречат.
— Как ще го направиш? — попита тя.
— Най-вероятно както ти каза. Ще го обсъдим, когато Битърблу се събуди. Ще успее да ни помогне, предполагам.
Да им помогне да обмислят как да убият баща й. Да, сигурно щеше да им помогне, ако може. Защото лудост нагнетяваше въздуха в това кралство, докато седяха в скалистия си лагер в подножието на монсийските планини.
Светлината на пламъците или миризмата на месото, цвърчащо над него, разбуди Битърблу. Дойде да седне до тях пред огъня, наметната с одеялото и стиснала ножа.
— Ще те науча как да го използваш — зарече се Катса, — когато се съвземеш. Ще те науча как да се защитаваш, как да нараняваш противника. Ще се упражняваме върху По.
Детето погледна свенливо Катса и се втренчи в скута си.
— Чудесно — обади се По. — Понеже ми е скучно да ме налагаш с крака и ръце, Катса, за разнообразие предлагам да ми се нахвърляш с нож!
Битърблу погледна отново Катса.
— Да — отсече тя.
— Далеч по-интересно е — съгласи се По. — Безспорно.
— По обаче има други предимства — уточни Катса. — По-силен е и вижда по-добре на тъмно.
— Но в битка винаги залагай на дамата, Битърблу. Дори в тъмното — посъветва я По.
Поседяха мълчаливо в очакване пъдпъдъците да се изпекат. Битърблу потрепери и се уви по-плътно с одеялото.
— Иска ми се да притежавам Дарба, която да ми помага да се защитавам — наруши тишината детето.
Катса затаи дъх и се насили да е търпелива и да не задава въпроси.