Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
Битърблу го погледна.
— Защо ти? Защо не тя? Нали е по-добър боец?
— Дарбата на Лек не ми действа — обясни й той. — Влияе обаче на Катса. Днес го разбрахме, когато го срещнахме. Налага се аз да го убия, защото не може да ме обърка както обърква нейния ум.
Подаде на Битърблу един пъдпъдък, набучен на пръчка. Тя го взе и го огледа.
— Вярно, след като нарани мама, Дарбата му спря да ми въздейства толкова силно. И влияеше по-слабо върху мама, когато ме заплашваше. Но защо е безсилна пред теб? — погледна го въпросително малката.
— Не знам — вдигна рамене По. — Наранил е мнозина. Навярно десетки не се поддават на Дарбата му, но си мълчат от страх да не им отмъсти.
Битърблу присви очи.
— Теб как те нарани?
— Отвлече дядо. Уби леля ми пред очите ми. Заплашва братовчедка ми.
Битърблу явно се задоволи с това обяснение; зае се с храната и няколко минути яде лакомо. От време на време го поглеждаше и следеше как ръцете му подклаждат огъня.
— Мама също носеше много пръстени като теб — отбеляза. — Приличаш на мама, с изключение на очите. И говориш като нея. — Тя си пое дълбоко дъх и се втренчи в храната. — Тази нощ той ще лагерува в гората, а утре ще тръгне пак да ме търси. Не знам как ще го намериш.
— Теб те намерихме — напомни й По. — Забрави ли?
Тя впи очи в неговите, но веднага ги сведе към храната.
— Телохранителите му ще бъдат с него. Всички са родени с Дарба. Ще ти обясня срещу какво ще се изправиш.
Планът беше прост. По щеше да тръгне рано, преди зазоряване, с храна, кон, лъка, колчана, една кама и двата ножа. Щеше да скрие коня в гората и да открие краля. Нямаше да го доближава. Щеше да остане на една стрела разстояние, да се прицели и да стреля. След като се увери, че кралят е мъртъв, щеше да побегне възможно най-бързо, да се върне с коня в лагера им.
Прост план, но колкото повече го обсъждаха, толкова повече се тревожеше Катса, защото и двамата с По разбираха, че планът няма да се осъществи толкова лесно. Кралят имаше телохранители — петима мъже с Дарба да се сражават с мечове. Те не представляваха заплаха за По, защото винаги стояха до краля, а По не възнамеряваше да го доближава. Щеше да се сблъска обаче с външната стража на краля — десетима войници, разположени в широк кръг около Лек. Всичките притежаваха Дарба — някои за ръкопашен бой, други да стрелят с лък. Един тичаше много бързо, втори беше силен като великан, трети се катереше по дърветата и скачаше от клон на клон като катерица, четвърти се отличаваше с ненадминато зрение и слух.
— Ще го познаеш по червената брада — обясни Битърблу. — Но ако си достатъчно близо да го забележиш, той вероятно вече ще те е видял. Усетят ли те, ще вдигнат тревога.
— По — намеси се Катса, — нека дойда с теб донякъде. Прекалено много са. Сигурно ще ти потрябва помощ.
— Не — възрази По.
— Ще ги убия и ще побягна.
— Не, Катса.
— Ти няма…
— Катса — прекъсна я остро той.
Тя скръсти ръце и впи яростен поглед в огъня. Пое си дъх и преглътна.
— Добре — примири се тя. — Лягай да спиш, а аз ще остана на пост.
По кимна.
— Събуди ме след няколко часа, за да те сменя.
— Не — възрази тя. — Трябва да се наспиш. Тази нощ аз ще бдя. Не съм изморена — добави тя, когато той понечи да възрази. — Знаеш, че не съм.
По легна, сгушен под одеялото си до Битърблу. Катса се взря в мрака и започна да преповтаря мислено плана.
Ако до залез-слънце По не се върне в лагера им над дерето, Катса и Битърблу ще побягнат без него. Защото не се ли върне, значи кралят не е мъртъв. А ако кралят не е мъртъв, единствено разстоянието може да защити Битърблу от него.
Да остави По сам в тази гора, гъмжаща от войници… Нито си го представяше, нито искаше да си го помисля. Седеше в студа и в тъмнината и се взираше да долови дори най-беглото движение, вслушваше се да чуе най-тихите звуци. И отказваше да мисли за всичко, което би могло да се случи утре в гората.
Двайсет и шеста
По се събуди преди изгрев и се приготви безшумно за път. Прегърна силно Катса.
— Ще се върна — прошепна й той и тръгна.
Тя продължи да стои на пост, вперила поглед в посоката, накъдето беше поел. Усмиряваше мислите си.
На шията й висеше пръстен, завързан с канап; пръстенът, който По й даде, преди да възседне коня и да препусне по скалистия път. Пръстенът студенееше върху кожата й и тя току го докосваше, чакайки изгрева. Даде й пръстена, върху който бяха гравирани същите шарки като по ръцете му — символ на замъка и на кралското му потекло. Ако По не се върнеше днес, Катса трябваше да поведе Битърблу на юг към морето и да намери кораб, та двете да отплават към западния бряг на Лиенид, към замъка на По. Ако носи пръстена — обясни й той — никой лиенид няма да се усъмни в нея. Щели да разберат, че изпълнява неговата воля и да й помогнат. Битърблу трябваше да остане скрита в замъка му, докато Катса обмисля, планира и чака да чуе вест от По.