Даровита

— Нямаме време, Катса!

— Дай ми мантията си.

По смъкна торбите, колчана и лъка. Съблече мантията си и я подхвърли на Катса. Тя я надяна върху своята и пак се пребори с пръстите на момичето, вкопчени в ножа. Сложи й качулката и я завърза плътно. Битърблу заприлича на чувал с домати; малък, разтреперан чувал с празни очи и нож. По преметна детето през рамо.

— Да вървим — подкани Катса.

Затичаха на юг, стъпвайки върху боровите иглички и камъните, за да не оставят следи. Земята обаче беше прекалено мокра, а войниците — твърде бързи с конете. Лесно щяха да ги проследят. Не след дълго Катса наистина чу пращене на клони и тропот на копита.

По? Колко са?

— Петнайсет. Най-малко.

Тя задиша дълбоко, за да надвие страха. Ами ако думите им ме объркат?

— Предпочитам да ги издебна сам, Катса. Далеч от теб, за да не ги чуваш — прошепна той. — Но това означава да се разделим, а сега сме заобиколени от войници от всички страни. Не бива да рискуваме да те открият, когато не съм при теб.

Катса смръщи вежди.

И без друго не бих ти позволила да се биеш сам с петнайсет войници.

— Най-добре ще е да ги убием, преди да наближат достатъчно. Така няма да ги чуваш — прецени По. — Да се надяваме, че когато ги нападнем, желанието им за разговори ще секне. Да намерим място, където да скрием момичето. Ако не я видят, едва ли ще я споменат.

Оставиха момичето зад скали и трънаци, в ниша зад ствола на голямо дърво.

— Не издавай нито звук, принцесо — предупреди я Катса. — И ми дай ножа си. С него ще убия един от войниците на баща ти.

Издърпа ножа от механично свитите пръсти на момичето. Размисляше трескаво.

По, изрече наум, дай ми ножовете и камите, ще убивам веднага щом ги зърна.

По извади двете ками от колана си и по един нож от всеки ботуш; подхвърли й остриетата едно по едно. Вдигна лъка и сложи стрела в тетивата. Снишиха се зад висока скала и зачакаха. Не се наложи да чакат дълго. Мъжете изскочиха иззад дърветата. Препускаха бързо и очите им кръстосваха земята за следи. Катса преброи седемнайсет войници._ Аз ще тръгна надясно_, помисли мрачно тя, а ти тръгни наляво. Скочи и хвърли първия нож, после втория и двете ками. Стрелата на По литна и той посегна за следваща. Ножовете и камите на Катса се забиха в гърдите на петима, а По уби двама, преди войниците да осъзнаят, че са попаднали в засада.

Телата на мъртвите се свлякоха от конете, а телата на живите ги последваха, издърпвайки саби от каниите и надавайки неразбираеми крясъци. Един-двама по-съобразителни опънаха лъкове. Катса хукна към тях, а По продължи да стреля. Първият я нападна с див поглед и оглушителен вик, размахал сабята си неистово, ала Катса отскочи с лекота от острието, ритна втори войник в челото, издърпа камата му от колана и преряза гърлата и на двамата. Запази камата, грабна сабя и се спусна срещу следващия противник. Изби с ритник оръжието от ръката му и прониза корема му. Връхлетя срещу двамина зад гърба й и ги уби с камата, отблъсквайки трети със сабята. Хвърли камата към гърдите на конник, насочил стрела към По.