Даровита
- Автор: Кашор Кристин
- Серия: Седемте кралства #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543572465
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Даровита». Краткое содержание книги:
Ненадейно остана само един войник, задъхан, ококорен от страх. Отстъпи назад и понечи да побегне. Катса издърпа нож от гърдите на друг мъж и се спусна след него; чу обаче да изсвистява тетива и видя как войникът залита с писък и се строполява бездиханен.
Погледна окървавената си туника и панталони. Избърса лицето си и кръв зацапа ръкава й. Около нея лежаха мъртви мъже, лишени от лична воля, мъже, чието съзнание беше по-немощно дори от нейното. Призля й, почувства се изтощена и разярена на краля, станал причина за тази кървава баня.
— Да проверим дали са мъртви — предложи тя. — После ще ги качим на конете. Ще ги изпратим обратно, за да отклоним Лек от следата.
До един бяха мъртви. Катса издърпа стрелите и остриетата от телата, като се опитваше да не поглежда лицата им, почисти ножовете и камите и ги подаде на По. Тръгна към Битърблу да й върне ножа. Свари я права, скръстила ръце да се предпази от студа, с будни, прояснени очи. Катса погледна кървавите петна по дрехите си. Надяваше се детето да не е наблюдавало касапницата.
— Сега ми е по-топло — каза Битърблу.
— Добре. Какво видя от битката?
— Нямаха шанс, нали? — отговори момичето. — Къде ще отидем?
— Не съм сигурна. Ще намерим безопасно място, където да се нахраним и наспим. И да обсъдим какво ще правим после.
— Ако искате кралят да спре да ни преследва — заяви момичето, — трябва да го убиете.
Катса погледна детето — стигаше й едва до гърдите. Ръкавите на По висяха почти до коленете на малката; очите и носът й изпъкваха под качулката и изглеждаха прекалено големи за лицето й. Гласът й звучеше като писукане. Ала бе изпълнен със спокойна увереност, когато я посъветва да убие баща й.
Двайсет и пета глава
Задържаха два коня. Битърблу яздеше с Катса. Върнаха се до потока да се измият от кръвта на войниците. После тръгнаха на запад. Подкараха конете през потока и се насочиха към планините, докато земята под тях не стана достатъчно камениста, та по нея да не остават следи от копитата. Движеха се на юг по подножията на възвишенията, търсейки подходящо укритие, където да пренощуват. Място, което можеха да отбраняват; място, достатъчно далеч от Лек, за да са в безопасност, но не прекалено далеч, за да се върнат и да го убият.
Защото Битърблу, разбира се, беше права. Лек трябваше да умре. Катса го знаеше, но й беше неприятно да мисли за това. Тя беше убийца и на нея се полагаше да го убие, ала беше ясно, че този път е ред на По. По трябваше да убие крал, пазен от цяла армия. Сам, без нейната помощ.
Не бива да припарваш до двореца му, рече му тя безмълвно, докато яздеха. Няма да успееш да се промъкнеш достатъчно близо до него. Набиваш се на очи. Ще те заловят.
Конете пристъпваха предпазливо между скалите. По с нищо не показа, че е чул мислите й, дори не я погледна, ала тя знаеше, че я чува.
Най-добре е да го издебнеш в гората, докато търси детето, и да го пронижеш със стрела. Отдалеч.
Той яздеше пред тях с изопнат гръб. Ръцете му стискаха уверено юздите въпреки умората, студа и оскъдното облекло.
А после да побегнеш с всички сили.
Той забави ход и тръгна редом с тях. Погледна я и някакво упорство в сребърно-златните му очи я успокои и й вдъхна смелост. Не беше нито слаб, нито беззащитен. Имаше Дарба и беше силен. Протегна се към ръката и. Тя му я подаде и той я целуна. Пришпори коня напред и продължиха по пътя.
Битърблу седеше притихнала пред нея. Застина, когато По доближи до тях, но дори безмълвният им разговор да й се стори странен, не каза нищо.
Стигнаха място, където земята се спускаше рязко наляво и образуваше дълбоко дере с езерце, блещукащо под тях. Надясно пътеката се издигаше към скална тераса, надвиснала над езерото.
— Ако се скрием в далечния край на скалата, преследвачите ни трябва или да я прекосят цялата, или да се изкачат откъм дерето. Ще ги забележим веднага — прецени Катса.
— И на мен ми хрумна същото — съгласи се По. — Да видим какво има там.
Изкатериха се. Стръмната пътека се накланяше страховито към бездната, но беше сравнително широка и конете се придържаха към вътрешната й страна. Под копитата им се търкулваха камъчета и политаха надолу към езерото, ала пътниците бяха в безопасност.