Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Бойер заровичка нещо в своя „Блекбъри“. Форестър познаваше кога на младия му заместник му е хрумнало нещо интересно, защото тогава изплезваше връхчето на езика си като ученик, който решава трудна задача по математика. Детективът отпи от бирата си, а Бойер ровеше в интернет. Най-после финландецът се облегна на стола.
— Ето. Това вече е интересно.
— Кое?
— Пуснах в „Гугъл“ търсене на Клонкъри и Рибмон сюр Анкър, а след това само на Клонкъри и Анкър.
— И?
Бойер се усмихна самодоволно и по лицето му мина победоносна сянка.
— Вижте това, сър. Един лорд Клонкъри е бил генерал през Първата световна война и през 1916 г. е бил базиран близо в този район.
— Да, знаем, че в семейството е имало военни…
— Да, но… — Усмивката на Бойер стана още по-широка. — Само чуйте това.
Той започна да чете от бележките си, които беше нахвърлял върху хартиената покривка на масата.
— През лятото на 1916 г. лорд Клонкъри бил злощастно известен с ужасяващо безплодните си атаки срещу непробиваемите германски позиции. Процентно под негово ръководство загинали повече войници, отколкото под ръководството на който и да било британски генерал през цялата война. Впоследствие Клонкъри става известен като „Касапина от Албер“.
Ставаше по-интересно. Форестър се вгледа в помощника си. Бойер вдигна пръст и продължи:
— Под командването на Клонкъри клането е било неописуемо. Пращал вълна след вълна пехотинци срещу безмилостния картечен огън на добре обучената и добре въоръжена Хановерска дивизия. Някои историци наричат тактиката му „безсмислено човешко жертвоприношение“.
В кафенето беше тихо като в гробница. Вратата хлопна и влезлият тръсна дъждовните капки от чадъра си.
— Има и още — додаде Бойер. — Към тази информация имаше линк към статия в „Уикипедия“. Доста интересна.
Сервитьорът остави на масата двете пържоли с пържени картофи. Форестър не обърна внимание на храната и продължаваше да гледа помощника си.
— Слушам те.
— През войната тук са копаели окопи или може би масови гробове… както и да е. Но се оказва, че докато копаели, са намерили стари останки от човешко жертвоприношение. Още от началото на желязната епоха, от времето на келтските племена. Намерили осемдесет трупа. „Всичките били обезглавени, а скелетите — струпани един връз друг заедно с оръжията. Телата били разкривени в неестествени пози. Това очевидно е едно от най-масовите човешки жертвоприношения във Франция.“
— Къде се намира това място?
— Тук, сър. Точно тук, в Рибмон сюр Анкър.
30
Роб се събуди пръв. Кристин беше до него, но все още спеше. През нощта беше изритала половината чаршафи от леглото. Той се полюбува на потъмнялата й от слънцето кожа, погали я по врата и целуна голото й рамо. Тя промърмори името му насън, обърна се на другата страна и тихо захърка.
Беше почти обед и слънцето нахлуваше през прозореца. Роб стана от леглото и отиде в банята. Докато отмиваше съня от лицето и косата си, се замисли за Кристин и как се беше случило всичко между тях двамата.
Никога преди не беше преживявал нещо толкова романтично. Първо бяха приятели, после започнаха да се държат за ръце, след това започнаха да се целуват, а накрая и да спят заедно, сякаш това беше най-естественото нещо на света. Съвсем проста и обикновена еволюция на отношенията им. Роб си спомни как преди време се ядосваше, че не може да разбере чувствата й. Сега това му се струваше нелепо.
Връзката им може би изглеждаше обичайна и логична, но беше също така богата и прекрасна. Може би най-доброто сравнение беше с невероятна нова песен, която чуваш по радиото за първи път, реши в крайна сметка Роб. С мелодията на великите парчета е така, чуваш я и си казваш: „Ама защо никой не се е сетил за тази мелодия преди?“. Все едно само някой е трябвало да седне и да запише нотите.
Роб плисна вода върху лицето си и се протегна слепешком за хавлията. Избърса се и излезе от душкабината. Отляво прозорецът на банята беше широко отворен и гледаше към Мраморно море и другите Принцови острови. Виждаха се Яссида и Седефадасъ, а в далечината се различаваха селата и горите на Анадола. По синьото море бавно се носеха яхти с бели платна. Малката баня беше изпълнена с миризмата на нагрети от слънцето борови иглици.
Престоят им в къщата несъмнено беше подпомогнал развитието на връзката им, дори в известен смисъл я беше и предизвикал. Островът беше като райски оазис, пълна противоположност на смутната и агресивна Шанлъурфа. А старата къща на Изобел беше така тиха, спокойна и обаятелна. Винаги огряна от слънцето и задрямала на брега на Мраморно море. Тук нямаше дори коли, които да нарушават спокойствието.