Момиче на пружина

— Сигурен ли си в това?

— Банят каза…

— Банят го смаза мегодонтът. Ако не пуснем скоро поточната линия, фарангът ще ни изрита всичките на улицата.

— Но…

— Мислиш, че навън няма петдесетина тайландци, които чакат на опашка за твоята работа? И хиляда жълти карти?

Кит си затвори устата. Хок Сенг кимна и свъси вежди.

— Гледай линията да тръгне.

— Ако белоризците дойдат на проверка, ще видят, че резервоарите не са чисти. — Кит прокара пръсти по сивкавата пяна, полепнала по ръба на един от резервоарите. — Това не би трябвало да го има. Водораслите би трябвало да са с много по-наситен цвят. И без толкова пяна.

Хок Сенг огледа сърдито резервоарите.

— Ако не пуснем линията, всички ще останем без прехрана. — Понечи да каже още нещо, но дотича момичето Маи.

— Кун. Един човек ви търси.

Хок Сенг я изгледа раздразнено.

— Някой, които има информация за ново вретено? Тиков ствол, откъртен от някой храм може би? — Маи отвори и затвори уста, сащисана от такова богохулство, но Хок Сенг не даваше и пукната пара какво си мисли момичето. — Ако въпросният тип не ми носи ново вретено, хич да не ми губи времето. — Обърна се отново към Кит. — А ако източиш и почистиш основно резервоарите?

Кит колебливо сви рамене.

— Може да опитаме, кун, но Банят каза, че без нови хранителни култури нямало как да започнем на чисто. Ще се наложи да използваме култури от същите резервоари. И проблемът сигурно ще се появи отново.

— Не може ли да се пресее? Да се филтрира някак?

— Резервоарите и културите не могат да се изчистят напълно. Рано или късно ще се появи вектор, преносител. И ще зарази и другите резервоари.

— Рано или късно? Само толкова? Рано или късно? — Хок Сенг го изгледа ядно. — Изобщо не ми пука за твоето „рано или късно“. Пука ми какво ще стане този месец. Ако фабриката не започне производство, изобщо няма да се стигне до твоето „рано или късно“. Ти ще се върнеш в Тонбури и ще се ровиш в пилешки дреболии с надеждата да не хванеш грип, а аз ще се върна в някоя от жълтокартите кули. Не се тревожи за утрешния ден, човече. Тревожи се дали г-н Лейк няма да изрита всички ни днес. Използвай въображението си. Накарай тези трижди проклети водорасли да се размножават.

Не за пръв път съжали, че работи с тайландци. На тях просто им липсваше предприемаческият хъс, с който един китаец би се хвърлил в работата си.

— Кун?

Беше Маи, още се мотаеше край него. Сви се под погледа му.

— Онзи човек рече, че това е последният ви шанс.

— Последният ми шанс? Я ми го покажи този хеея. — Хок Сенг отметна ядно завесите на пречиствателното и пристъпи в основното помещение на цеха, където мегодонтите въртяха бавно манивелите на вретената и изгаряха пари, които фабриката нямаше. Там Хок Сенг спря на място и взе да чисти полепналите по ръцете му водорасли. Чувстваше се като последен глупак.

Кучеебеца стоеше в средата на цеха като сибискоза в разгара на Пролетния празник и зяпаше включената за тестове поточна линия и подтичващите покрай нея работници. Стария кокал, Ма Конските зъби и Кучеебеца. Всички стояха самоуверено, като у дома си. Кучеебеца, с обезобразеното си от растеж на фа’ган лице и липсващ нос, и неговите мутри, корави нак ленг, които нямаха милост към жълтите карти и нямаха страх от полицията.