Империя на бури

– Чух те – обади се дълбок мъжки глас откъм коридора.

Дориан сдържа усмивката си, наблюдавайки реакцията на Роуан. Елфическият принц само кимна на Гавриел в безмълвна заповед да води.

Никой от тях – дори Ролф – не проговори, докато слизаха по стълбището към главното помещение на пивницата. Сервитьорката я нямаше и единствено лъснатите чаши зад тезгяха загатваха, че скоро е била там. Фенрис ги чакаше на една от масите в дъното, тъпчейки се лакомо с нещо, което миришеше на рибена яхния.

Гавриел седна до воина, разливайки малко от почти пълната си купа, когато бутна масата с тяло, а щом Роуан спря на средата на стаята, се обърна към него и му каза:

– Водите ли... – Елфът замълча, сякаш претегляше думите си и евентуалната реакция на принца, ако поставеше въпроса си неправилно. Дориан разбра защо още в следващия момент. – С вас ли е Елин Галантиус?

Дориан не бе сигурен накъде да гледа: към воините на масата, към Роуан до себе си или към Ролф, облегнат на стълбищния парапет с вдигнати вежди, в пълно неведение, че кралицата беше най-върлият му враг.

Роуан поклати глава с едно бързо, отривисто движение.

– Кралицата ми не ни придружава.

Фенрис също вирна вежди, но продължи да се тъпче с яхния. Разкопчаният му сив жакет и острото деколте на бялата му риза под него разкриваха мускулести бронзови гърди. Реверите на жакета бяха украсени със златиста бродерия – единствения белег на заможност сред тях.

Дориан не знаеше какво се бе случило с кадъра на Роуан през пролетта, но изглежда, че не се бяха разделили с добро. Поне в очите на Роуан.

Гавриел стана да им придърпа два стола – най-близо до изхода, забеляза Дориан. Явно той беше умиротворителят в кадъра им.

Роуан не пристъпи към тях. Лесно се забравяше, че принцът векове наред бе общувал с чужди дворове – ходил бе на война и се беше завръщал от нея. С воините, стоящи пред тях.

Роуан обаче не си направи труда да е дипломатичен.

– Кажи ми вече проклетата новина.

Фенрис и Гавриел се спогледаха. Първият просто врътна очи и посочи с лъжица Гавриел, давайки му думата.

– Армадата на Майев плава към този континент.

Дориан се радваше, че стомахът му е празен.

Роуан попита дрезгаво:

– С Морат ли се е съюзила кучката? – После стрелна леден поглед към Ролф. – А може би ти си се съюзил с нея?

– Не – отрече с равен тон Гавриел.

Ролф сви рамене със завидно спокойствие.

– Казах ви, не искам да участвам в тази война.

– Майев не е от онези, които са готови да споделят господството си – намеси се кротко Гавриел. – Но преди да заминем, подготвяше армадата си да отплава за... Ейлве.

Дориан издиша през зъби.

– Защо Ейлве? Възможно ли е да изпраща помощ?

По изражението на Роуан личеше, че вече премисля и анализира всичко, което знаеше за някогашната си кралица, за Ейлве, за връзката им с всичко останало.

Дориан се помъчи да овладее бумтящото си сърце, съзнавайки, че елфите навярно можеха да чуят промяната в ритъма му.