Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Преди да се запита какво правят уелми в цитаделата, където се разпореждаше Мендарк, Вартила й поднесе още една изненада — пусна я. Е, бездруго нямаше къде да се дене. Виковете отвън се усилиха, тряскаха врати по коридора.
Каран се промуши във втората стая, искаше да седне и да си поеме дъх. Огледа се и видя срещу себе си Лиан, зяпнал озадачено нахлулите въоръжени стражници. На масата пред него бяха пръснати книги и документи. Сърцето на Каран пропусна един удар. Тя събра цялото си достойнство и седна пъргаво до него на скамейката.
— Не казвай нищо — заръча му.
Стиснаха ръце под масата и изгледаха високомерно войниците. Уелмите пък скръстиха ръце на гърдите си и просто не допуснаха стражниците във вътрешната стая. Дошлият със стражата Мендарк се зъбеше, особено щом видя заради кого е врявата, но уелмите спазваха получените заповеди и не позволиха и на него да влезе.
— Само едно ще ти кажа — добродушно промърмори Лиан. — Да не си посмяла да повториш колко нескопосано съм се опитвал да те спася аз!
Каран обви шията му с ръце и го целуна по устните, като го изцапа обилно с кал. И преди той да помисли не е ли това сън, от който ей сега ще се събуди, тя стана и го дръпна за ръката. Озърна се и изви вежда, Вартила й кимна. Каран спря пред Мендарк и дланта на Лиан се напрегна в пръстите й. Всички се смълчаха, дори закъснялата Талия сгуши глава в раменете си.
Но този път нямаше сблъсък. Устните на Магистъра трепнаха в иронична усмивчица. Вартила също се позасмя, което беше твърде рядка гледка.
— Никакъв съд — отсече Каран. — Лиан не е направил нищо лошо и повече не бива да го държиш под стража. — 0, няма да съдим Лиан! — потвърди Магистърът. — Талия сне вината от него. Но твоето положение не е същото. Недей да напускаш Туркад, Каран.
Отмести се и тя го подмина. Лиан вървеше до нея, макар че съвсем скоро се бе отказал от патериците и се клатушкаше силно. Вартила и другият уелм носеха след тях книгите и документите, с които Лиан се занимаваше.
Талия ги настигна.
— Ще се оправите и сами, нали? Нямате нужда от мен, надявам се.
— Благодаря ти — рече й Лиан. — Желая ти щастие с твоя любим. Тя се изчерви и се отдалечи припряно.
— Къде отиваме? — попита Каран.
— В крепостта на господаря — отговори й Вартила. — Той ми заповяда да пазя Лиан дори с цената на живота си.
— А за мен какво каза? — пресекна гласът на Каран.
— За тебе не е заповядал нищо. Но ще си позволя да предугадя волята му. — Мрачният й смях напомняше за стърженето на ръждясали зъбни колела. — Ще закриляме и тебе до завръщането на Игър.
Каран не продума повече, само не пускаше ръката на Лиан, докато се влачеха след Вартила към навъсената твърдина на хълма. Открай време си знаеше, че ще трябва да се разплаща за стореното в Каркарон, но въпреки това се смръзна от думите на Мендарк. А болезненото куцукане на Лиан я натъжаваше безмерно. И беше толкова измършавял.
Влязоха през портата, където нямаше натруфени стражници — войниците носеха полеви униформи, но гледаха зорко и сурово. Вартила ги поведе по широк коридор. Тук тъмните каменни зидове бяха осветени мъждиво като в затвор.
— Нямате ли някоя… по-уютна стая? — смънка едва чуто Каран. Желанието да остане насаме с Лиан я изгаряше отвътре, но не искаше да се свират в някоя килия. Вартила издаде гърлен звук, който може и да беше кикот.
Изкачиха няколко стълбища и тръгнаха по поредния неприветлив коридор. Вартила отключи скрибуцаща врата и им посочи да влязат. Стаята беше просторна, макар и унила като всичко останало в крепостта. „Можеше да е и по-зле“ — утеши се Каран.
Вартила отиде до прозореца със скованите си крачки и отдръпна завесите. Щом нахлу светлина, стаята изобщо не й се видя толкова неприятна. Стените бяха покрити до половината с лъскави дървени панели, а кремавата боя до тавана успокояваше очите. И простичкият килим на пода, и завесите бяха наситеночервени. През отворената врата към спалнята се виждаше огромно ложе с балдахин, а зад него — баня, облицована с каменни плочи.
На средата в нея имаше голяма квадратна вана, до нея стърчеше желязна печка с огромен котел. Вартила го напълни с вода и запали печката.
— Щом водата се сгорещи, завъртете този кран. И не забравяйте да допълвате котела, за да не изври всичко. Ще заръчам да ви донесат вечеря.
Тя излезе, Каран и Лиан се спогледаха. Каран се смути, но той протегна ръце към нея.