Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Същите мисли глождят и мен — призна си той.
— И как се справяш с тях?
— Правя най-доброто, което мога да измъдря, и оставям тревоги те за по-късно. — Той поумува и добави: — Научих много за себе си през последните месеци и разбрах, че сам си навличам нещастията.
— Що за дивотии говориш! — възкликна Каран.
— Така е! Толкова се настървих да науча цялото предание, че не ме интересуваше какво върша. Но вместо само да наблюдавам, постоянно се намесвах от любопитство какво ли ще стане нататък. От дадох се на страстта си към Преданията безогледно, без да се съобразявам с никого и нищо. По своему бях алчен като Мендарк, като. Тенсор, като всеки друг!
— Е… — не намери думи Каран. — А с какво се занимаваше през последните седмици? Как запълваше дните си, освен с копнежи по мен?
— Те не ми оставяха много време — засмя се Лиан. — Каран, правя каквото и досега. Трудя се над преданието си. Да де, над преданието за Мендарк, както той предпочита да го нарича.
— Какво?! — Каран се задави с глътката и обсипа с пръски огнището. — След всичко, което той ти причини?!
— Аз съм му длъжник за обучението и той настоява да си изплатя дълга. Прав е, не мога да му откажа.
— И как ти върви работата?
— Твърде зле! Не е каквото се иска от мен. Виждам, че съм позор за занаята. Дори велик разказвач като мен… — лъчезарната му усмивка сгря и нея — … не би успял да състави такова предание, без истината да пострада.
Лиан изобщо не спомена скрития си замисъл. Навсякъде имаше шпиони, Мендарк сигурно се бе погрижил да ги подслушва дори тук.
— Ами откажи се. Какво ще ти направи?
— Напълно е по силите му да ме съсипе. Все още разполага с голяма власт. Една думичка, изтървана от Мендарк, и… повече никой няма да ме наеме като летописец. Но не това ме възпира…
Той стисна устни и се вторачи в пламъците. Каран хвана ръката му.
— Боиш ли се от нещо?
— Не. Толкова ме дразни, че не знам какво всъщност се е случило по времето, когато прибягнали до Забранените опити. Все се заблуждавам, че съм на прага на извънредно любопитни разкрития.
— Какви?
— Де да знам! — отвърна той с досада. — Тъкмо затова не мога да се откажа.
Мина едва седмица от пристигането на Каран в града, а тя вече се измъчваше от желание да се прибере в Готрайм.
— Няма да те пуснат — вразумяваше я Лиан. — Стражниците на портите са предупредени за тебе.
— Длъжна съм да си отида у дома! Ти няма ли да дойдеш?
— Хайде да си опитаме късмета.
Събраха си багажа и поеха към рядко използвана, потулена западна порта. Каран скри косата си под ниско нахлупената качулка. На портата пазеше само възрастна жена с благо лице, която обаче дори не пожела да погледне документите им.
— Каран от Банадор, върни се в града. Ще си загубя старата глава, ако ти позволя да си тръгнеш.
Каран се извърна засрамена и ядосана.
— Да отидем на пристанището. Ще си платим да ни качат на някой кораб.
— И как ще платим? Имам само две медни монети. А ти?
— Един-единствен сребърен тар.
— Няма смисъл, Каран. Дори да се измъкнем, ще дойдат, за да те отведат. Къде можем да се подслоним, щом нямаме пари?
— Защо не ме оставят на мира? — изхлипа тя.
Следобед Каран реши, че няма друг избор, освен да отиде при Магистъра. За нейна изненада я пуснаха веднага в канцеларията му. Мендарк я изгледа иззад огромната абаносова маса.
— Защо си се заял с мен? — сопна се Каран. — Защо ми е забранено да се прибера вкъщи?
Устните му бяха толкова изтънели и синкави, че тя неволно се уплаши.
— Защото помагаше на Рулке и още не сме ти потърсили сметка. Когато се върнат Игър и Шанд, може и да те съдим. Или… ако предпочиташ, ще си изкупиш вината с подобаващи за една трикръвна услуги!
Усмихна се с уродливите си устни, а Каран я полазиха тръпки. Всеки искаше да я използва. Проклятието на трикръвните. Нямаше как да избяга и от произхода си.
23. Парадоксът на огледалото
Лиан загуби цяла седмица в безплодно ровене, но нямаше архиви от времето, когато Рулке е бил пленен. Разполагаше само с книжата, които Мендарк вече му бе дал, собственоръчно написани от Магистъра. Каза си, че това е странно — Съветът обикновено полагаше усърдни грижи в Преданията да няма пропуски.
Знаеше, че спомените на Игър за онези събития са се заличили, но в този свят, обсебен от своите Предания, другите членове на Съвета би трябвало да са оставили записки. Само че всички те отдавна бяха покойници. Дори установи, че и младите сред тях са умрели не по-късно от една година след Забранените опити. Брей, че любопитно…