Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Не мога да повярвам, че най-сетне те виждам…
Тя налетя толкова бурно, че го събори, и доизцапа лицето му, докато го целуваше. Накрая се озоваха опрени в ръба на ваната.
— Какъв е този смешен шум? — сепна се Лиан по някое време. Каран отвори очи — в банята се кълбеше мъгла.
— Водата е завряла! — Завъртя кранчето и във ваната шурна кипяща струя. — Ей, я запуши ваната, преди всичко да е изтекло в канала!
Скоро Каран пусна и студената вода, сапунени мехури запълваха цялата вана. Тя въздъхна.
— Гореща вода! Дори не помня кога съм се топвала за последен път. Обърни се, докато се събличам, моля те.
— Не те помня толкова свенлива — промърмори Лиан, обзет от съмнения, че отношението й към него доста се е променило.
Каран прихна и го целуна по носа.
— Лиан, не съм се къпала от седмици. Сега съм отвратително мръсна и не искам да ме виждаш такава. Щом се измия, зяпай ме гола, докато ти излезе дим през ушите, ако щеш. Обърни се, моля те.
Лиан се ухили и отиде в другата стая, където на масата бе сложен отрупан с блюда поднос. Залости вратата към коридора, изяде къшей хляб, подреди книжата си на бюрото и оправи леглото. Чак тогава Каран го повика:
— Вече можеш да влезеш.
В гъстата пара трудно различаваше ваната. Червената коса на Каран провисваше на мокри къдрици, лицето й също руменееше.
— Я гледай настрана, докато се събличам — заяде се Лиан.
— Глупости! Ще те разгледам целия, и то веднага. Лиан смъкна ризата.
— Ама че си кльощав! — разтревожи се тя. — Броят ти се ребрата. Дойде ред и на панталона.
Каран се ококори и се надигна във ваната. Над глезените на Лиан се набиваха на очи широки червени ивици, където заледените окови бяха остъргали и кожа, и месо. Тя докосна грозните белези.
— Още ли те боли?
Лиан не отговори, зяпаше я във вцепенен унес.
— Да, малко… — смънка след проточилото се мълчание. Каран го дръпна да влезе във ваната.
— Помниш ли онази игра в Голямата кула на Катаза?
— Коя от всички? — ухили се лукаво той.
— Състезанието кой има повече рани. Победих те, и още как!
— Помня, че се присмиваше на това колко съм пострадал, но се увлече в самохвалството.
— Ти се беше възгордял и трябваше да ти посмачкам самочувствието. А играта…
— Хайде, казвай, че ми е студено.
Тя пак пипна дълбоките зараснали рани по прасците му.
— Край на играта. Печелиш! Той се усмихна до ушите.
— Оттогава ми смачкаха самочувствието още по-силно. Имам нужда от малко насърчение.
Каран пак го огледа от главата до петите.
— Не ми се вярва, летописецо! Потапяй се!
Лиан потъна в прегръдката й.
Лиан лежеше напреко върху постелята, но едната му ръка още обвиваше кръста й. Каран не можеше да заспи. Примъкна се по-близо до него, но той не шавна. Този мъж си беше избрала, не искаше друг. Но от тяхната близост нямаше да има плод — нали трикръвните бяха ялови? Край на рода и. Не можеше да роди наследник на любимия си Готрайм, нямаше на кого да предадат родовите Предания. Как ли ще постъпи Лиан, когато сподели с него? Не можеше да познае. За такова бъдеще никога не бяха говорили.
Толкова имаха да си кажат, че и цял месец нямаше да им стигне. През първия ден рядко продумваха, достатъчно беше телата им да са едно до друго.
Но после Лиан изслуша с жадно внимание разказа й и макар че тя се запъваше, отплесваше се, а и понякога си противоречеше сама, това нямаше никакво значение за него.
Историята й се проточи повече от ден с късното ставане от леглото и отскачането до покрива на цитаделата, откъдето разглеждаха града (а пазещите ги уелми не се отдалечаваха от тях). Прекъсваха и да похапнат по четири-пет пъти, а следобед се сгушиха в леглото под приятното пращене на дървата в огнището и тихото шумолене на снега по перваза.
— Как събра смелост да направиш това, за което отиде в Каркарон? — попита я Лиан.
— Мислех си за тебе и твоята доблест, когато те унижаваха и измъчваха Мендарк и Рулке, когато знаеше, че целият свят е срещу тебе, дори аз! Лиан, толкова съжалявам… Но ти не се предаде. Предизвика самия Рулке с надеждата да ме спасиш от него. Как бих могла да си позволя мекушавост? Значи трябваше да правя каквото Рулке поиска от мен. Иначе твоите страдания нямаше да свършат. Но оттогава трудно заспивах, все се безпокоях какво ли ще си помислиш за мен.
— По-добър приятел не бих могъл да си намеря. Ето какво мисля.
— Рулке обаче се провали, а и аз заедно с него. Страх ме е, Лиан. Някой ден ще дойде да ме хване. Сам ми го каза. Щом се подготви, всичко ще започне отново и какво ще се случи тогава? Толкова съм гузна… Каквото и да сторя, повличам цяла лавина от беди.