Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Шев затвори очи, пое си дълбоко дъх и почувства как устните ѝ се разтягат в усмивка.
— Свободна съм — прошепна тя. Възможно ли беше? След всичките тези години? — Свободна съм — каза тя, примигна, за да прогони сълзите от очите си, почувства как коленете ѝ омекват и се наложи да поседне на най-близкия стол.
Просто си седеше там със затворени очи, като си мислеше как вече може просто да си седи със затворени очи, без да се озърта през рамо, без да се сепва при всеки шум, без да подбира пътища за бягство, без да планира кое да е следващото място, където да избяга.
Господи, беше свободна.
— И така… — Тя отвори очи. — И това ли е всичко?
Витари си наливаше нова чаша вино.
— Освен ако искаш да не бъде? Винаги мога да намеря работа за най-добрата… специалистка по придобивките в Стирия.
— О, не — рече Шев, нави листа хартия на руло и се обърна към вратата. — От сега нататък ме чака тих, спокоен живот.
— Опитах веднъж спокойния живот. — Витари вдигна чашата си към светлината и върху смръщеното ѝ чело затанцуваха кървави отражения. — За около седмица. Умрях от скука.
— Господи, да умирам от скука! — Наложи се Шев да го изкрещи, за да надвика разтърсващата вълна от аплодисменти за младия крал Джапо. — Очаквам го с нетърпение!
Вземаше по две стъпала наведнъж, звукът от стъпките ѝ отекваше в напуканото, покрито с петна от мухъл стълбище. Стискаше хартията с подписа на Хоралд така, сякаш това бе пропускът ѝ към смелия нов живот — каквото наистина беше — и се усмихваше толкова широко, че чак я болеше лицето, докато си фантазираше за всички хубави неща, които щяха да се случат, когато влети през вратата и Карколф я погледне.
— Аз бях дотук! — щеше да изкрещи Шев, останала без дъх и съблазнително разрошена.
Едната златна вежда щеше да се повдигне едва забележимо.
— Приключи работата?
— Приключих с всичките. Хоралд Пръста даде дума. Измъкнах се. Свободна съм. — Щеше да се приближи бавно до нея, без да отмества очи от нейните. — Ние сме свободни.
Представи си веселите бръчици край очите на Карколф, които се появяваха, когато се усмихваше, и гънките при ъгълчетата на устата ѝ. Рисунъка на тези бръчици, всяка от които се беше запечатала в паметта ѝ като научена наизуст молитва.
— Ние сме свободни.
Карколф щеше да сложи ръце на хълбоците си, да опре език в бузата си, да привика Шев към себе си с кимване и двете щяха да се прегърнат, Шев щеше да се изпълни с аромата ѝ — почти кисел, но може би точно заради това твърде приятен. Господи, почти го усещаше в момента как гъделичка обонянието ѝ. Може би щяха да втрият малко перлен прах в носовете си и да потанцуват заедно, като Шев щеше да води, нищо че беше с една глава по-ниска, и щяха да се смеят на меланхоличното стъргане на онзи цигулар, който свиреше за медни монети на площада.
Може би щеше да настъпи и сериозният момент, в който двете щяха да се вгледат в очите си и Шев щеше да я придума с най-подходящите нежни слова, както се примамва нервна котка да мине през дупката в оградата. Карколф щеше да разкаже коя е в действителност и какво наистина изпитва към нея, щеше да свали маската на вечна самодоволност от лицето си и да ѝ позволи да зърне онази нейна тайна красива и уязвима същност, която Шев бе сигурна, че се крие някъде там. Може би дори щеше да ѝ прошепне истинското си име. Специално име, с което само Шев да я нарича. Това едва ли щеше да стане, но каква е ползата да фантазираш за неща, които, така или иначе, щяха да се случат?
После щяха да се целунат, разбира се — първо съвсем леко, като потъркват носове и хапят нежно устните си, за да се почувстват една друга, като двама майстори фехтовачи. После жадно, хаотично, със зъби и език, Шев щеше да зарови пръсти в косата на Карколф и да привлече лицето ѝ към своето. При тази мисъл тя почувства приятна топлина в панталоните си. Целувките щяха да доведат до нежни докосвания, а те щяха да преминат в пътечка от захвърлени дрехи до кревата, в който щяха да останат, докато в стаята не завони на секс, за да си наваксат за всичките изгубени години, като стават само за някоя друга щипка прах или може би за да си приготвят чай голи в скъпия чаен сервиз на Шев, а на сутринта…
Нетърпеливата ѝ ръка замръзна на половината път към бравата, усмивката ѝ бавно се изпари заедно с топлината в панталоните.
На сутринта, ранната сива утрин, докато Шев спеше просната върху лепкавите чаршафи, Карколф щеше да се измъкне от леглото, да придърпа качулката над доволното си лице, преметнала през рамо торба, в която щеше да лежи скъпият чаен сервиз на Шев — заедно с всички останали леснопреносими ценности, — и щеше да изчезне в мъглата, без изобщо да се обади. Докато отново не ѝ притрябва нещо.