Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Исках да го нараня.
– И сте успели, но сте си навредили по най-идиотския начин, простете за откровеността.
Изложи й стратегията, която трябваше да следва.
– А сега ще ти разкажа какви мъки съм преживяла, защото си най-добрата ми приятелка.
– Не се притеснявай, плачи, мила. Ще се почувстваш по-добре. Аз плача, докато ми олекне.
– Съдийката, нали е жена, прие, че тя е права във всичко. Гледай колко несправедливо може бъде правосъдието. Наложи й единствено да плати глоба за потрошената цигулка. Глоба, която не ми е платила и никога няма да ми плати. Четири месеца лечение при Багè171, но според мен не звучи както преди.
– Добър инструмент ли е?
– О, да. Миркур172 от края на XIX век. Тувнел173.
– Защо не настояваш да ти плати глобата?
– Изобщо не искам да се занимавам повече с Текла. Мразя я от дъното на душата си. Дотам, че покрай тая омраза се настроих против сина си. А това е почти толкова непростимо, колкото съсипването на цигулката.
Мълчание.
– Исках да кажа обратното.
– Разбрах те.
Понякога в големите градове има тихи улички, където стъпките отекват в нощната тишина и ти се струва, че всичко отново е постарому, както когато бяхме малко на брой, всички се познавахме и се поздравявахме на улицата. По времето, когато Барселона си лягаше с кокошките. Бернат и Шениа вървяха по уличката „Перманиер“, самотна, принадлежаща на друг свят, и няколко минути се вслушваха единствено в звука от собствените им стъпки. Шениа, с високи токчета. Много издокарана. Беше се издокарала, въпреки че интервюто бе почти импровизирано. Токчетата отекваха в нощта, тъмна като очите й; истинска красавица.
– Разбирам болката ти – каза Шениа, когато стигнаха на улица „Люриа“ и насреща им се зададе шумно такси, което припряно се изкачваше. – Но трябва да си го избиеш от главата. По-добре да не говориш за това.
– Ти ме попита.
– Ама аз не знаех...
171 Давид Баге-и-Соле – съвременен каталонски лютиер. – Б. р.
172 Град във Франция, център на лютиерството още от ХVІІ в. – Б. р.
173 Фамилия лютиери от Миркурската школа. – Б. р.
* * *
Докато отваряше вратата на апартамента, Бернат каза света обиколи и у дома се върни, обясни й, че това е кварталът, в който е израсъл, и сега, след развода, по силата на обстоятелствата се беше върнал отново тук. Доволен съм, че можах да се върна, защото тук имам натрупани много спомени. Искаш ли уиски или нещо друго за пиене?
– Не пия.
– И аз не пия. Но се запасявам за гости.
– Може би вода.
– Гледай каква кучка е, не ми даде никаква възможност да остана в дома си. Но се оправих. – Разпери ръце, сякаш искаше да покаже целия апартамент наведнъж. – Доволен съм, че се върнах в квартала. Оттук.
Показа й накъде да върви. Мина напред да запали осветлението.
– Според мен ние, хората, извървяваме някакъв път, а после се връщаме към началото. В живота човек винаги се завръща към корените. Ако не се намеси смъртта.
Стаята беше голяма, вероятно е била предназначена за столова. Имаше диван и едно кресло пред кръгла масичка, две нотни стойки с партитури, шкаф с три инструмента, бюро с компютър и много листове хартия около него. Отсрещната стена – покрита с книги и партитури. В това помещение сякаш се съдържаше целият живот на Бернат.
Шениа отвори чантата си, извади касетофон и го сложи пред Бернат.
– Виждаш ли? Още не съм подредил, но тук искам да бъде всекидневната.
– Много е уютно.
– Тази кучка Текла не ми позволи да си взема нито един от мебелите. Всичко е от ИКЕА. На моята възраст, от ИКЕА. А, да не би да записваш?
Шениа изключи апарата и каза с тон, какъвто не бе чул през цялата вечер:
– За тази кучка жена ти ли искаш да говориш, или за книгите си? Питам, за да знам дали да прибера касетофона, или да го включа.
Настана тишина, в която можеш да чуеш собствените си стъпки. Но не вървяха по безлюдна уличка. Бернат усети ударите на сърцето си и се почувства крайно смешен. Изчака да отмине шума от един мотоциклет, който се качваше по „Люрия“.
– Touché.174
– Не знам френски.
Бернат изчезна от стаята засрамен. Върна се с бутилка минерална вода от марка, каквато тя не беше виждала. И две чаши от ИКЕА.