Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

Тя отново вдигна пликчето с листото.

Той го беше докосвал. Самият той. Убиецът на Ти Джей Колфакс. Онзи, който бе държал дебеличката ръка на Монеле Гегнер и беше забил дълбоко ножа си в нея. Който в момента търси следващата си жертва. Ако не я е отвлякъл вече.

Онзи, който бе заровил сутринта жив нещастния човек. За да маха отчаяно за помощ в последните си мигове.

Сакс се замисли за принципа за обмена на Локар. Хора, които се намират в непосредствена близост, неминуемо си обменят нещо. Нещо голямо или малко. В повечето случаи дори не подозират какво.

Дали нещо от Извършител 823 не бе попаднало върху лис­та? Капчица пот може би. Мисълта я възбуждаше, плашеше, като че убиецът беше при нея, в малката, задушна стаичка.

Върна се отново към формулярите. Попълни ги за десет минути и тъкмо завършваше последния, когато вратата не­очаквано се отвори и я стресна. Сакс подскочи и се обърна.

На вратата стоеше Фред Делрей. Зеленото му сако вече не бе толкова безупречно, колосаната му риза бе намачкана. Агентът стискаше нервно незапалената си цигара.

-      Елате, полицай. Време е за наградата. Реших, че тряб­ва да присъствате на този момент.

Сакс го последва по късия коридор.

-      След малко ще получим резултатите от САИО - каза Делрей.

Оперативната зала бе още по-пълна отпреди. Агенти по ризи се суетяха край бюрата. Бяха въоръжени със служебни­те си пистолети: 10-милиметрови „Зиг-Зауер“ и „Смит и Уесън“ калибър 0.45. Петима-шестима се пулеха пред ком­пютъра, към който бе свързан скенерът.

На Сакс не ѝ харесваше начинът, по който Делрей им бе отнел случая, но нямаше как да не признае, че зад арогант­ния мръсник се крие дяволски способно ченге. Агентите - млади и стари - го обсипваха с въпроси и той търпеливо им отговаряше. Беше готов да вдигне телефона и в зависимост от това, с кого говори, с ругатни или с подмазване, да си из­действа, каквото си е наумил. От време на време вдигаше поглед към жужащата зала и изреваваше: „Ще пипнем ли този мръсник? Да, обзалагам се, че ще го направим.“ И аген­тите го поглеждаха объркано, но с ясното убеждение, че ако някой хване престъпника, това ще бъде Делрей.