![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Бъргър не беше в стаята си. Райм се вбеси, че не може да затръшне слушалката.
- Проблеми ли имаш? - попита Селито.
- Не.
„Къде е?“ - замисли се ядосано Райм. Беше късно. Бъргър трябваше вече да се е прибрал. Райм започна да ревнува - лекарят помага на други да се самоубият.
Селито неочаквано се засмя тихо. Райм вдигна очи. Полицаят ядеше някакво шоколадче. Райм бе забравил, че сладкарските изделия бяха основната част от диетата на пълния детектив, когато работеха заедно.
- Знаеш ли какво се сетих? Помниш ли Бени Понзо?
- Специалният отряд за борба с организираната престъпност преди десет-дванадесет години ли?
- Да.
Райм обичаше работата срещу организираната престъпност. Престъпниците бяха професионалисти. Сцените на престъпленията - предизвикателство за криминолога. И жертвите рядко бяха невинни граждани.
- Кой е този? - попита Мел Купър.
- Наемен убиец от Бей Ридж - обясни Селито. - Помниш ли как го регистрирахме в участъка? Сандвича с шоколад?
Райм се засмя.
- Какъв е този случай? - заинтересува се Купър.
- Ами - започна Селито - седим си в участъка. Линкълн, аз и двама други. И Бени, помниш ли го оня здравеняк, дето все седеше прегърбен и се гладеше по корема? И той изведнъж скача. „Ей, гладен съм, искам сандвич с шоколад.“ Всички се споглеждаме и аз питам: „Какъв сандвич?“ А той ме гледа, сякаш съм паднал от Марс. „Как какъв? Взимаш едно шоколадче „Хърши“, пъхаш го между две филии и ядеш. Така се прави сандвич с шоколад.“
Тримата се засмяха. Селито предложи от шоколадчето на Купър, но той отказа. Поднесе го към Райм и той почувства внезапно желание да си отхапе. От години не беше ял шоколад... Избягваше такива храни - захар, шоколад... Можеха да му създадат проблеми. Лишаването от малките неща в живота е най-тежко. Добре, няма да се гмуркаш с водолазен костюм и да се катериш в Алпите. Много хора живеят без това. Всеки обаче си мие зъбите. И ходи на зъболекар, слагат му пломба и се връща с трамвая вкъщи. Всеки може да си изчисти зъба от парченце заседнал фъстък, когато никой не го гледа.
Всеки освен Линкълн Райм.
Поклати глава в знак на отказ и отпи голяма глътка уиски. Погледна монитора и си спомни прощалното писмо до Блейн, което съчиняваше, когато Селито и Банкс го прекъснаха сутринта. Искаше да напише и няколко други писма.
Едно от тях беше до Пит Тейлър, специалиста по гръбначни травми. През повечето време двамата не бяха говорили толкова за положението на Райм, колкото за смъртта. Лекарят бе пламенен противник на евтаназията. Райм чувстваше, че му дължи обяснение за самоубийството, което смяташе да извърши.
Ами Амелия Сакс?
Дъщерята на стражаря също щеше да получи бележка за сбогом.
Паралитиците са щедри, паралитиците са добри, паралитиците са железни...
Какво са паралитиците, ако не прощават обидите?
„Скъпа Амелия! Скъпа моя Амелия! Амелия! Скъпа г-жо полицай Сакс!
Заради времето, в което се радвах на компанията ти, бих искал да ти кажа, че въпреки че те смятам за Юда неверни, съм ти простил. Освен това искам да ти пожелая успехи в бъдещата кариера, когато ще целуваш задника на журналистите...“
- Каква е в живота, Лон? Тази Сакс.
- Освен че има лош нрав, за който не бях подозирал ли?
- Омъжена ли е?
- Не. Като види такава кобилка, човек си мисли, че някой снажен жребец вече я е забърсал, но тя дори не си урежда срещи. Казват, че ходела с някакъв преди няколко години, но тя никога не споменава за това. - Той понижи глас. - Носят се слухове, че е лесбийка.
„Трябва да се научиш да не обръщаш внимание на смъртта. Забрави мъртвите.“
Райм си спомни изражението на лицето ѝ, когато ѝ го каза. За какво е всичко това? Ядоса се, че си губи времето, като мисли за нея. Отпи една яка глътка уиски.
Позвъни се. По стълбите отекнаха стъпки. Райм и Селито погледнаха към вратата. Новодошлият бе висок мъж с ботуши, тесни униформени панталони и синя каска. От елитната част на нюйоркската полиция. Той връчи един издут пощенски плик на Селито и излезе.
Детективът отвори плика:
- Я да видим какво има тук.
Изсипа съдържанието на масата. Райм погледна раздразнено - тридесет-четиридесет найлонови пликчета за улики, всичките надписани. Във всяко имаше парче целофан от опаковките на телешките кокали, които хората от СБР бяха закупили.
- Има и бележка от Хауман: „До Л. Райм и Л. Селито. От Б. Хауман, ТОРС“.