![Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/8/kolekcinert-na-kosti-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
„Когато нахлули в свърталището на Шнайдер, пазителите на закона попаднали на още по-отвратителна и ужасяваща гледка. Трупът на бедната Естер Вайнрауб (или по-скоро това, което било останало от него) се намирал в мазето. Шнайдер се бил заел да довърши работата на огъня и отстранявал плътта на девойката по способи, прекалено шокиращи, за да бъдат описани в тази книга.
След претърсване на ужасяващата бърлога била открита тайна стаичка, пълна с почистени от месото човешки кости.
Под леглото на Шнайдер бил намерен дневник, в който психопатът записвал историята на злото. „Костите - пишел Шнайдер - са свещената сърцевина на човешкото тяло. Те не се променят с времето, не лъжат, не предават. Когато веднъж фасадата на нашата суета, на пороците на нисшите раси и на слабия пол се отстрани чрез изгаряне или сваряване, ние, без изключение, се превръщаме в благородни кости. Костите на лъжат. Те са безсмъртни.“
Писанията на психопата отразявали хрониката на отвратителни експерименти, чрез които извергът се опитвал да установи най-ефикасния метод за отстраняване на плътта от костите на жертвите. Той опитвал варене, печене, третиране със сода каустик, оглозгване от животни и киснене продължително време във вода.
Един от методите обаче му бил любим в това зловещо хоби: „Установил съм, че е най-добре - продължава дневникът му - просто да се зарови тялото в богата почва, така че Природата да свърши тази мъчителна работа. Този способ изисква най-много време, но опасността вонята на разлагащо се месо да събуди подозрения е най-малка. Предпочитам да заравям хората живи, въпреки че сам не мога да си обясня защо.“
В тайната стая били намерени още три трупа в гореспоменатото състояние. Протегнатите ръце и изкривените лица свидетелстват, че нещастните жертви наистина са били живи, когато Шнайдер е хвърлял последната лопата пръст над мъченическите им глави.
Тези тъмни деяния дали повод на журналистите да нарекат Шнайдер с прякора, с който е известен и до наши дни: Колекционера на кости.“
Докато Колекционера на кости караше, мислите му се върнаха към жената в багажника, Естер Вайнрауб. Фините ѝ рамене, ключиците ѝ, деликатни като крилца на птичка. Той натисна газта, дори рискува да мине два пъти на червено. Не можеше да чака повече.
- Не съм уморен - възрази Райм.
- Уморен или не, нуждаеш се от почивка.
- Не, искам още едно питие.
Покрай стената бяха наредени черни куфари, готови да бъдат отнесени в криминологичната лаборатория. Мел Купър помъкна микроскопа надолу по стълбите. Лон Селито още седеше на стола, но не бе особено разговорлив. Току-що беше стигнал до извода, че Линкълн Райм изобщо не носи на пиене.
- Сигурен съм, че ти се е вдигнало кръвното - каза Том.
- Трябва да почиваш.
- Искам да пия.
„Върви по дяволите, Амелия Сакс“ - помисли си Райм.
Откъде пък му дойде тази мисъл?
- Стига. Пиенето е вредно за теб.
„Добре, спирам завинаги - каза си на ум той. - В понеделник. Окончателно.“
- Налей ми още едно - нареди парализираният.
Всъщност вече не му се пиеше.
- Не.
- Веднага ми налей!
- В никакъв случай.
- Лон, би ли ми налял едно питие?
- Аз...
- Повече не може да поеме - каза Том. - Като изпадне в такова настроение, става нетърпим. Няма да му играем по свирката.
- Отказваш да изпълняваш нарежданията ми, така ли? Ще те уволня.
- Уволнявай ме.
- Това е тормоз над беззащитен инвалид! Ще те съдя. Арестувай го, Лон.
- Линкълн - каза умолително Селито.
- Арестувай го!
Детективът се стресна от злобата в гласа на Райм.
- Хайде, приятелю, успокой се.
- О, Господи! - изрева Райм. Започна да вие.
- Какво му има? - попита изненадано Селито.
Том не отговори, гледаше парализирания внимателно.
- Черният ми дроб. - Лицето на Райм се изкриви в злобна усмивка. - Най-вероятно имам цироза.
Том се намръщи.
- Няма повече да търпя тези преструвки. Ясно ли е?
- Не. Не е ясно... Ох!...
От вратата долетя женски глас:
- Няма време.
Амелия Сакс влезе в стаята. Хвърли поглед на празната маса. Райм усети, че пяна избива по устните му. Беше бесен, защото тя стана свидетел на истерията му. Защото беше облечен с изгладена бяла риза, и то само заради нея. И защото искаше най-после да го оставят на мира, завинаги, сам на някое тъмно и тихо място - където щеше сам да си бъде цар. Не крал за един ден. А крал завинаги.